Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

През дванайсетата година,
като се война обяви,
всички войници отиват
и Кънчо - младо кръчмарче,
от Карабаир, Пловдивско,
и той на война отива.
Оставя млада невяста
със дребни двенки дечица,
оставя и се прощава:
- Добро ле, булка хубава,
аз ще на война да ида.
Тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата,
но и мен недей забравя,
честичко писма да пишеш,
да зная кога какво сте.
Че си със войски потегли
за тая турска граница.
Топовен гърмеж зачу се,
Кънчо другари продума:
- Тука ще, братя, останем
Вечер, кога се мръкваше,
Кънча секрет пратиха.
През нощта турци настъпват,
че си ми Кънча пленяват,
Кънча със двама другари.
Другите двама убиват,
а Кънча далеч пратиха,
далече - в Мала Азия,
на един бей го продават,
там да си Кънчо слугува,
слугува, още робува.
Където Кънчо ходеше,
бейово младо кадънче,
то си все Кънча гледаше.
Кадънче Кънча залюби
и на баща си продума:
- Ако ми Кънча не вземеш,
аз ще се, буба, убия!
Чуди се беят, мая се,
какво да стори - не знае,
като е Кънчо българин.
Най-после беят намисли
да си той Кънча потурчи,
че тогаз да го ожени
за своето младо кадънче.
Веднага ходжи викнаха,
Кънча си турчин прекръсти,
Мехмед му име нарече,
че тогаз го е оженил
за гюзел Фатме бейова.
От тогаз Кънчо заживя,
за нищо не бе неволен
и двенки деца имаха.
Но нали е от Бога казано,
където и човек да иде,
за родно място да милей.
Където Кънчо ходеше,
все си на ума мислеше
как да си от там избяга.
Че си на Фатме продума:
- Моли се, Фатме, на буба,
двамка във Одрин да идем,
по-рано там съм работил,
че има пари да вземам,
да си сметките оправя.
Нали бе Кънчо доверен,
че служи честно и вярно,
много си злато вземали
и за Одрина тръгнали.
Като във Одрин стигнали,
Кънчо на Фатме продума:
- Аз ще във града изляза
да си сметките оправя,
пък ти ме тука почакай,
пак при теб ще се завърна,
та после двамка излезем,
да си премени накупим.
Като си Кънчо излезе
и си на гарата отиде,
че там си трена завари,
за България отива.
Кънчо се във вагон покачи,
но нали е турчин облечен,
българите - пленници,
те си на турчин думаха:
- Не щем ний турчин при назе.
Тогава Кънчо продума:
- Слушайте, братя българи,
и аз съм пленник като вас,
цели дванайсет години
на турците съм слугувал,
слугувал, още робувал.
Сега ще с вази избягам
за мойта мила родина.
Кога във село пристигна,
право си в кръчма отиде,
че там си Кънчо завари
своето малко момченце,
то във дюгена шеташе
Кънчо момченце продума:
- Момченце, младо бакалче,
къде е, момченце, татко ти,
къде е тука бай Кънчо?
Я иди да го повикаш,
сметките да си оправим.
Момченце дума на турчин:
- Такива сметки не зная,
пък ний си татко нямаме,
той във войната остана,
още в дванайста година.
Тогава Кънчо пак дума:
- Момченце, младо бакалче,
иди повикай майка си.
Момченце става, отива
и на майка си продума:
- Я вземи, мамо, тефтера,
че има долу в дюгяна,
един ми турчин те вика,
че имал пари да дава,
още от татко остали.
Майка му взела тефтера
и слязла долу в дюгяна.
Като си турчин видяла,
по лицето го е познава
и си на турчин продума:
- Макар и турчин да бъдеш,
много на Кънча приличаш.
Тогава Кънчо продума:
- Добро ле, добра стопанко,
от тебе прошка ще искам,
че съм се, либе, потурчил,
потурчил, още оженил!
Ако ли ти ме приемеш,
аз ще при тебе остана;
ако ли не ме приемеш,
пак назад ще се завърна.
Добра си нищо не рече,
дребни си сълзи порони,
че го за ръка залови
и го във стая заведе,
че там си булка завари
на неговото момченце,
дето го мъничко заминал.
Че бръкна Кънчо, извади,
извади шепа жълтици,
че ги хубаво накити,
пък други пари той даде
на неговите роднини,
за него песен да пеят,
да знае мало и голямо
какво е Кънчо претеглил!

 


Стежерово, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010