* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
всички войници тръгват
и Георги, и той отива.
Били се, що са се били,
че ги турците заловят
и в Анадола закарват.
На един бей ги предават,
бей ги в ареста закарва,
в ареста, на поляната,
в калта до колената,
с още пет ми другари.
Завивка им бе небето,
постелка им бе земята,
подложка им бе камъка.
Лежал е Георги, търпял е
цели ми три месеца,
че се болен разболя.
Георги на земя лежеше,
жално писмо пишеше:
"Тодорке, любе Тодорке,
да знаеш, любе, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш
къде се ази намирам -
в ареста на поляната
и калта до колената!
Аз вече не ще се върна,
ази те, любе, прощавам,
друго си любе залюби -
кат мене да те обича,
зли думи да ти не дума..."
Докат си дума издума,
и се от душа раздели,
и вечен пленник остана
за държавната отбрана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010