* * *

Песни за военнопленници

Когато се война обяви,
тринайсета година,
всичките на война отидоха
и Кънчо си войник отиде.
Воювал Кънчо, що воювал
и са го пленник хванале,
и са го в Анадола откарале,
на един бей да слугува.
Седел ми й Кънчо, слугувал,
цели осемнайсе години.
И го е бея харесал,
и за дъщерка си оженил.
Чуди се Кънчо и мае,
как в България да бега.
Един ден на бея говори:
- Айде, бейо, да ме пустиш,
да ида в Цариграда,
че имам сметки да си уреждам,
имам да взимам и да давам.
И го е бея пустил,
и Фатме с него изпратил.
Кога в Цариграда стигвале,
Кънчо на Фатме рекъл:
- Ти ще да тука да стоиш,
я ще ида сметките да уреда.
Като Кънчо излел
в Цариград на пристанището отишъл
и е там българе заварил,
и на българе е рекъл:
- Братя да сте ми,
оттук ме изведете
и в България заведете!
Българе го в багаж увили
и през граница пренеле.
Като в България Кънчо дошъл,
си е в Пловдив отишъл.
И си е дома отишъл,
на двора сина му стоял.
Кънчо го е попитал:
- Къде е, момче, баща ти?
А момчето отговорило:
- Язе баща немам, че той е
пленник хванат
и в Турция откаран!
Кънчо е попитал:
- Къде е майка ти?
- В къщи, работи.
И Кънчо рекъл:
- Иди я викни!
Като е майка му излела
и си е Кънчо познала.
И са се хванале, прегърнале,
и са заплакале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010