Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Кога се война започна
и Йордан Минчев замина,
и на жена си поръчва:
- Аз на фронта отивам,
скоро ще майка да станеш,
детето на мене да кръстиш,
че може да ме убият.
Мойто име да чуваш,
все едно, че съм в къщи.
Че стана Йордан, замина
на фронта при Добро поле.
Една ми сутрин, при зори,
там се пробива направи.
Много българи паднаха,
други пленници станаха,
по островите пръснаха,
на остров Крит и Тринери,
цели ми двайсет години.
Йордан другари думаше:
- Не ви ли, братя, омръзна
да седим, да робуваме?
Я хайде да избягаме!
Днеска е, братя, Никулден,
гърците празник празнуват.
А че ги Йордан поведе,
откачи лодка моторна.
Всички в лодката седнаха,
Йордан кормило държеше,
през Бяло море караше.
Ала се буря надигна,
че се морето разигра,
че си лодката изхвърли
край Галиполи, на брега.
Турският пост ги съгледа,
съгледа, огън открива.
Че се Йордан досетил,
бяла си риза съблече
и я високо въздигна.
Турците огън запрели
и при консула завели.
Той ги в София изпрати.
От там си всеки замина
при своите мили и близки.
И Йордан Минчев замина
и си в село пристигна.
В кръчмата шета кръчмарче,
Йордан кръчмарче запита -
има ли баща, няма ли.
Момче му дума, говори:
- Татко ми падна, загина.
- Добре баща ти познавах,
на мойте ръце издъхна...
Момче през сълзи продума:
- Таз вечер у нас ще преспиш,
ще преспиш да ми разкажеш,
за моя татко загинал.
Кога из пътя вървели,
Йордан го пита, разпитва -
има ли братя, няма ли.
Момче му дума, продумва:
- Когато татко замина
едно се братче намери.
Расна Йорданчо, порасна,
утре ще го женим.
Кога си в къщи влезнали,
никой си Йордан не позна,
за пътник са го вземали.
Йордан раница развързва
и вехти снимки показва,
дето се с Пенка снимаха,
кога на фронта потегли.
Пенка си снимки познала,
викнала и заплакала:
- Синове, мили мамини,
този пътник е баща ви,
дето го всички смятахме,
че в Гърция загинал.

 


Силистра (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010