* * *

Песни за военнопленници

Кога се войната обявила,
войната европейската,
и Кънчо, младо войниче,
и той на фронта отива,
оставя млада невеста
и й заръки заръчал:
- Добро ле, добра невесто,
като се роди детето -
на мойто име кръстете.
И като на фронта отиват,
Кънчо с още двама другари,
сакретен пост ги пратили,
турците са ги хванали
и ги назаде върнали,
другите двама убили,
Кънча го далек пратиле,
далеко в Мала Азия,
на един бей го предале,
там да си Кънчо слугува,
слугува, още робува.
Думало младо кадънче:
- Бею лу, буба бею лу,
аз съм се в Кънча влюбила,
ако ми Кънча не вземеш,
аз ще се, буба, отровя!
Чуди се бея, мая се
какво да прави, да стори,
най-после решава,
кадънче на Кънчо дава.
Живота добре караха,
две деца имаха,
на име са ги кръстили
Ахмедчо, още и Айше.
Седи си Кънчо, робува,
но за родното място си мисли
Веднъж на Фатме продумал:
- Фатме ле, моя невесто,
айде във Одрин да идем,
премена да си накупим.
Като си в Одрин пристигат,
в хотел "Торино" отиват,
Кънчо ги тамо оставил
и си на Фатме думаше:
- Стойте тука, чакайте,
аз ще из града да изляза,
по-рано тука съм слугувал,
имам да вземам, да давам,
сметките да си уредя.
От там Кънчо избегва,
и в България дохожда,
на неговата кръчма пристига,
негово момче кръчмар стоеше.
Кънчо на момче думаше:
- Добър ден, младо кръчмарче,
къде е, момче, бай Кънчо?
Момчето дума, продума:
- Аз не знам такъв бай Кънчо...
Кънчо на момче думаше:
- Я викай, момче, майка си, тука да дойде.
Добра, като Кънчо видела,
веднага го е познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010