* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
войната, Европейската,
стрелби, атаки почнаха,
гори и полета минаха.
Йордан ми пленник остана
долу ми, долу в Гърция,
през осемнайсета година.
Във остров Крит го откараха,
при още много българи.
Че седял Йордан, робувал
цели ми двайсет години,
на Йордан много дотегна
и на другари продума:
- Днеска е, братя, Никулден,
днеска си всички празнуват
празник на рибарите,
я хайде лодка да взема,
със нея да избягаме!
Решили и го сторили,
за България потеглили.
Вървели много, не малко,
скоро ги вълни настигат,
Йордан се тихо молеше:
- Дано си вълни утихнат,
живи и здрави да стигнем
до наште родни краища!
Като до граница стигнаха,
турски ги часовой забелязва,
турците огън откриха.
Йордан си риза съблече
и нагоре я повдигна,
турците огъня спряха.
Тогаз се Йордан предаде
с негови трима другари,
във Цариграда пристигат,
при български консул отиват.
Тогаз консулът нарежда:
- Давай им, пашо, билети,
за България ги изпращай!
Като в България стигнали,
всеки си по дома потеглил.
Йордан си в село пристигнал
на личен ден, на Ивановден,
в събота срещу неделя,
двайсети януари вечерта.
В негова кръчма отиде,
шише ракия поръчва
на свойто момче Петърчо.
Йордан си дума Петърчо:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичо, плениха
през осемнайста година.
- А къде е, момче, майка ти?
- Мама е, чичо, във къщи.
Сватба във къщи имаме,
най-малкото братченце,
родено кат татко заминал.
Него го, чичко, кръстихме
с татково име Йорданчо.
Хайде със мене във къщи,
сватбата, чичко, да видиш!
Сред двори като минават,
сред двори хоро играят
все млади моми и ергени.
Анка със черна забрадка,
гости посреща, изпраща,
и Йордана посрещнала,
без да го Анка познае.
Цяла нощ яли и пили,
младите хоро играли,
сутринта, като съмнало,
свирачи почват да свирят,
за булка вече ще тръгват.
Майката на стол седнала
младоженка да опрости,
както й навред обичая.
Момчето кротко пристъпва,
на майка си ръка целува.
Писна майка му, заплака
и на Йорданчо думаше:
- Йорданчо, синко Йорданчо,
кака ти, синко, ожених,
след кака ти и бате ти.
Не плача, синко, за вази,
а плача аз за татко ви.
Къде е сега да дойде,
да дойде, синко, да види,
как съм деца изхранила,
без него съм изженила?...
Йордан насреща седеше
и дребни сълзи ронеше.
Йордан на Анка думаше:
- Събери, Анке, децата
за татко им да им разправя,
как сме със него живели
и всичко робство карали.
Анка си събра децата,
Йордан си бръкна в раница,
от нея портрет извади,
дето са всички вадени.
Като го Анка видяла,
веднага Йордан познала,
викнала, та заплакала,
с две го ръце прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010