Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Йордан бе пленник останал
долу ми, долу в Гърция,
че стоя Йордан, робува,
цели ми двайсет години.
На Йордан му е дотегнало
и той на другари продума:
- Днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите,
днеска ми всички празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем, лодка да откраднем,
със нея да избягаме!
Решили и го сторили.
Вечерта лодка открадват
и се във нея качили,
във Цариграда стигнали.
Българския консул намират,
всичко те му разправят.
Тогаз консулът нарежда,
за България ги изпраща.
Йордан си в село пристига,
в негова кръчма отива,
шише ракия поръчва
на свойто момче Петърчо.
Петърчо ракия поднася,
без да баща си познае.
Тогаз го Йордан попита:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко ми е, чичо, заминал
през осемнайста година,
долу ми, долу в Гърция.
Станаха двайсет години,
от него хабер нямаме.
Тогаз го Йордан попита:
- Къде е, момче, майка ти,
за татко ти да й разкажа.
Ний бяхме с него двамата
долу ми, долу в Гърция,
цели ми двайсет години
и робство всичко теглили.
- Мама е, чичо, във къщи,
у дома сватба имаме
на най-малкото братченце.
Него го, чичо, кръстихме
на татково име Йорданчо.
Хай да те, чичо, заведа,
да видиш, чичо, сватбата.
Петърчо повежда баща си,
във техни двори кат влизат -
на двора хоро играе
все млади моми, ергени.
С черна забрадка Йорданца,
гости посреща, изпраща
и тя Йордана посреща,
без да го артък познае.
Тогаз им Йордан продума:
- Събери, Анке, децата
за татко им да им разправя.
Ний бяхме с него двамата
долу ми, долу в Гърция,
цели ми двайсет години.
Как сме със него живели
и робство, и всичко теглили.
Като се всички събрали,
Йордан раница развързва,
от нея портрет извади,
дато се всички снимали.
Кат видя Анка портрета,
тогаз Йордана познала,
викнала, та заплакала
и с две ръце го прегърнала.

 


Самуил, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010