* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана,
долу ми, долу в Гърция.
Та лежал, Йордан робувал
цели ми двайсет години.
На Йордан много домъчня,
той на другари думаше:
- Днеска е, другари, Никулден -
празника на рибарите.
Лодките им са свободни,
хайде лодките да им откраднем
и в България да идем!
Каквото, холам, казали,
това вечерта сторили.
В Цариград отиват,
пасул билети дават
в България да идат.
Йордан си в село отива,
шише ракия поръчва
на свойто момче - Петърчо,
дето го малък остави.
Петърчо шише подаде,
без да познае баща си.
Йордан Петърчо запитва:
- Къде е, момче, татко ти?
- Майка е, чичко, вкъщи,
голяма сватба направи
на най-малкото братленце -
родено кат татко замина.
Хайде, вкъщи да идем,
голяма сватба да видим.
Като вкъщи отиват,
през двора минават.
С черна забрадка Йорданца
гости посреща, изпраща.
И тя Йордан посрещна,
без да го, холам, познае.
Вкъщи като отиват,
Йордан раница развързва,
голям портрет извади,
дето се семейно снимали.
Кат го видя Анка, позна го,
викнала, та заплакала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010