* * *

Песни за военнопленници

Кога се е война започнала
и Йордан Милев заминал,
и на жена си заръчал,
като стане майка,
детето на него да кръсти.
Отишъл Йордан, но го хванали,
и са го пленник закарали
в тази пуста Гърция.
Стоял Йордан, що стоял,
с другари той избягал,
в село си отишъл.
В кръчма шетало кръчмарче,
Йордан го тогаз запитва,
има ли баща, няма ли.
Кръчмарче дума Йордану:
- Тейно ми е на война отишъл,
отишъл, не върнал се вече.
Кат станало късно вечер,
Йордан у кръчмарче отишъл.
Кога си в къщи влезнал,
никой не го е познал,
за пътник са го вземали.
Тогаз Йордан извади снимка от джоба,
бил се нейде снимал с жена си.
Къщовницата си се познала,
познала и зарадвала:
- Туй е, чедо, тейно ти,
който го мислехме за умрял!
Всичките са се прегърнали
и от радост едвам се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010