* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
всички на война отиват
и Кънчо, и той отива,
с негови верни другари.
Заръчва и се прощава:
- Добро ле, първо венчило,
добре да гледаш децата
и мене недей забравя.
Всичките, джанъм, тръгнаха
и Кънчо, и той отива,
с негови верни другари.
Като на граница стигнали,
топовни гърмели се чуват,
всичките, джанъм, избиха
и самси Кънчо останал.
Бея си Кънчо хареса
и си го у тях заведе,
да служи, да му слугува.
Бейовско младо ханъмче,
нали се в Кънчо влюбило
и иска Кънчо да вземе.
Бея си ханъмче не дава,
а то си плаче и вика:
- Аз Кънча, татко, ще взема,
ако ли пък го не взема,
аз ще се, татко, убия!
Бея се чуди и мае,
какво да стори, да прави
и си на Кънчо думаше:
- Ще ли се, Кънчо, потурчиш?
Като се Кънчо потурчи
и те се двама вземаха,
минало й година и две три
и Кънчо иска да иде,
в България да се разходи,
и бея пари си даваше,
колкото може - повече.
Като в България влязоха,
Кънчо си у тях избяга
и се от ханъмче оттърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010