* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана
долу ми долу в Гърция,
през осемнайста година,
преди ми двайсе години.
На Йордан много дотегна
и на другари продума:
- Днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите.
Всички рибари празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем лодка да откраднем,
със нея да избягаме!
Решили и го сторили,
през нощта лодка открадват,
с нея в България се връщат
Йордан си в село пристига,
в негова кръчма той влиза,
шише ракия поръчва
на своето момче Петърчо.
Петърчо ракия подава,
татко си без да познава.
Йордан на кръчмарче думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичко, убиха,
долу ми долу в Гърция,
през осемнайста година,
преди ми двайсет години.
Йордан на момче думаше:
- Ний бяхме с него заедно...
Къде е, момче, майка ти,
хабер на нея да сторя?
- Мама е, чичко, във къщи,
сватба във къщи имаме
на най малкото братченце,
родено кат татко заминал.
Него го, чичко, кръстихме
на татково име - Йорданчо.
Я ела, чичко, във къщи,
сватбата, чичко, да видиш
и на мама да разкажеш,
как сте с него живели
и обща дружба карали.
Петърчо повежда баща си.
През двора като минават
Йорданца, булка хубава,
посреща гости, изпраща
и си Йордана посрещна,
без да го самата познае.
- Събери, Анке, децата,
за татко им ще им разкажа.
Като ги Анка събрала,
Йордан раница развързва,
от нея портрет изважда,
дето са всички снемани
преди ми двайсет години.
Анка портрета кат видя,
веднага Йордан познала,
викнала, че заплакала,
със две ръце го прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010