Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Кат са войната обяви,
всички на война отиват,
и Кънчо и той отива.
Кой майка, баща оставя
Кънчо ми, младо кръчмарче,
от село Каратаиров,
от Пловдивска околия,
той на Добранка поръчва:
- Добро ле, Добро невясто,
ази те тебе оставям
със една мъжка рожбичка.
Детето да ми порастиш,
на четмо да го научиш,
на четмо, Добро, на писмо;
във кръчма стока да внасяш
и мене да не забравяш!
Че стана Кънчо, замина,
на тая турска граница.
Силен се огън открива,
силни топове гърмяха
и картечници пищяха,
куршуми кат дъжд валяха.
Много българи паднаха
и много плен са вземали.
И Кънчо, младо кръчмарче,
и него пленник вземали,
в Анадола откарали,
на един бей го предали,
на бея да си слугува,
слугува, да чиракува.
Бея си, холам, имаше,
една ми бяла ханъмка,
на име Фатме бейова.
Тя се в Кънка влюбила
и при татка си отива,
и на татка си казала:
- Аз ще ти, татко, предложа
една ми трудна задача,
ако ти не я отгатнеш,
край на живота си ще сложа.
Аз съм се, татко, влюбила
във Кънчо, младо гяурче,
във Кънчо, нашто сираче.
Ако за Кънчо не ме ожениш,
край на живота си ще сложа!
Бея се чудом чудеше
на нашта вяра турска,
турчанка българин да вземе.
Но няма какво да прави,
като му й Фатме едничка,
едничка, много миличка.
По-скоро бея решава
и Кънча при него извиква,
и на Кънча предложи:
- Кънчо ле, младо пленниче,
я хайде да те потурчим,
аз гюве ще те направя
за мойта бяла ханъмка.
Ако не се съгласиш,
главата ще ти отрежа;
ако се съгласиш,
аз паша ще те направя,
държавата да ми управляваш.
Кънчо се чудом чудеше,
какво да прави, да стори,
кат има жена и дете,
като му й Добранка на сърце...
По-скоро Кънчо решава
за Фатме да се ожени,
турчин да се потурчи -
по-лесно в България ще избяга.
Че го за турчин потурчат,
име му Мехмед сложил,
и се за Фатме оженили.
Живяли, що са живяли,
много го Фатме обичаше
и две са деца добили,
момченце и момиченце.
Но Кънчо планове кроеше,
как в Българя да избяга.
Кънчо влакове следеше,
кога влак за България заминава
и на Фатме думаше:
- Фатме льо, мар, бейова,
ти кажи, Фатме, на бея,
на нази пари да даде
и ний в Одрин ще идем,
таз годин на курорт ще иде,
таз годин на курорт ще идем
във Одрин - града голяма.
Фатме на баща си доложи,
дето на курорт ще идат.
Бея се много зарадва,
много им пари той даде,
семейно в Одрин отишли,
най на големия хотел кондисали.
Кънчо на Фатме думаше:
- Ти тука, Фатме, ще седиш,
аз из града ще изляза,
че имам сметки да уреждам
и имам пари да давам...
Кънчо на гарата отива,
от Гърция за България влак имало,
много войници са връщали.
Кънчо се във влака покачва,
войниците го не искат,
а Кънчо им се молеше:
- И аз съм, братя, българин!
Всичко им Кънчо обясни,
в чувала са го турили,
на место багаж го пренесли,
в България го донесли.
В Пловдив Кънчо слиза,
един файтон хваща,
в село си отива,
в село Каратаиров,
от Пловдивска околия.
Кога сред село отива,
сред село, сред мегдана,
той в кръчмата влиза,
неговия малък Иванчо заваря,
на тезгяха вино продава,
вино и върла ракия.
Никой си Кънча не позна,
Кънчо кръчмарче думаше:
- Къде й, кръчмарче, татко ти?
Иванчо дума на Кънча:
- Татко ми остана във войната.
- Иди, извикай майка си,
тя при мене да дойде,
че имам алъш-вериш с татка ти,
сметки да си уредим!
Иванчо в къщи отиде
и си майка извика:
- Я ела, мамо, в кръчмата,
един те турчин вика,
със татка имал сметки да урежда.
Добранка, добра невяста,
тя на Иванча думаше:
- Татко ти с турци
алъш-вериш нямаше.
Иванчо дума майка си:
- Я ела, мама, я ела,
поне да видиш какъв е.
Добранка, добра невяста,
като в кръчмата влиза
и тя си Кънча видяла,
видяла, Кънча познала,
и тя на Иванча думаше:
- То не е, Иванчо, турчин,
а най е, Иванчо, баща ти!
Всичките хора почерпиха
и си кръчмата затвориха.
Кънчо Добранки думаше:
- Добранке, добра невясто,
ще ли ме, либе, приемеш?
Мене ме, либе, потурчиха
и ме, либе, ожениха
за бейовата ханъмка,
и две си деца имаме,
момченце и момиченце...
Ако ме, либе, приемеш -
тука, при вас ще остана,
ако не - назад ща са върна!
Добранка, добра невяста,
тя си на Кънча думаше:
- На толкоз годин чакане,
как няма да те приема!
Ти не си, любе, виновен,
а е виновна войната.
Че си в къщи влязоха,
във къщи булка свариха.
Извади шепа жълтици
и на снаха си ги дава,
и нов живот заживяли,
живяли девет години,
с Добранка, добра невяста.
А тази Фатме бейова,
много си Кънча обичала,
тя си шпиони откупила,
в България ги пратила,
те да си Кънча намерят,
главата да му отрежат
и на Фатме да я занесат.
Шпиони Кънча завардят
една ми вечер, късничко
и му главата отрязват,
във Турция отиват
и на Фатме я занасят.
Добранка, добра невяста,
на Кънча трупа погребала.
Тъй Кънча погребват -
половината му в Турция,
половината в България.

 


Овчага, Провадийско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010