* * *

Песни за военнопленници

Ходил бе Йордан, робувал
цели ми двайсет години.
Йордан на другари продума:
- Другари, верни другари,
утре е ден Никулден,
а ние ще лодка откраднем
и през морето ще минем,
че лодките в морето не ходят!
Вземали лодка, откраднали
и през морето минали,
до Цариграда стигнали.
Йордан каруца намира,
за тяхното село отива.
Кого в село стигнал,
пред негова кръчма той спира.
Пред кръчмата момче стоеше,
Йордан си момче попита:
- Как ти е, момче, името?
Имаш ли си, момче, татко си,
татко си, още майка си?
- Петърчо ми е, чичко, името.
Аз татко си нямам.
Мене ми татко убиха
през дванайста година
при Комарево в полето.
Йордан си на Петърчо думаше:
- Я иди, Петърчо, я иди,
я иди, майка ти повикай,
тефтера на татка ти да донесе,
че имам пари да му давам,
още от татка ти останали...
Петърчо си майка повика:
- Я излез, майко, я излез,
че един човек те вика,
тефтере на татко да изнесеш,
че има пари да ти дава
още от него останали.
Кога излезе майка му,
тя си Йордана съгледа,
с две го ръце прегърна
и го в челото целуна,
и си на деца продума:
- Мамини деца, мамини,
това е, деца, татко ви,
дето бе ходил, робувал
цели ми двайсет години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010