* * *

Песни за военнопленници

Решил е Цоньо да бяга
от пленнишкото сборище.
Когато всички заспали,
Цоньо от бивака излиза
гори и балкани да мине,
в дома си Цоньо да иде.
Но нали пътя не знае,
французите го пленили,
за бягство го осъдили,
в ареста на поляните
в кал и води да лежи.
Като си Цоньо лежеше,
Тодорки писмо пишеше:
"Тодорке, мила невесто,
да знаеш, мила, да знаеш,
как съм и къде попаднал.
Французите ме плениха
и за бягство осъдиха
в ареста на поляните.
Два месеца ази изтърпях,
но ази тежко заболях.
Днес от ареста излизам
с тежки болки ужасни.
На мене да се не надяваш,
че ази ще се завърна,
че ази тук оставам.
На тебе прошка давам
за друг да се ожениш,
кат мене да те окичва,
зли думи да ти не дума
и мен да не забравяш.
И друго ще ти поръчам -
тук ще те, мила, разплача
за моето дете Иванчо,
що го сираче оставам
малко на две години.
Щом като се, мила, ожениш,
на мъжа си да кажеш
Иванчо добре да гледа,
Иванчо да не ругае,
че за него не прощавам.
Да расте Иванчо, порасне,
при първа майка, втори баща."
Това е Цоньо написал
и се от душа разделил
далеч от своето огнище,
в Солунското землище,
за вечно пленник остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010