* * *

Песни за военнопленници

Да знае всеки, да помни,
кога войските отстъпиха,
през шестнадесета година,
от Чиган планина, от фронта,
много българи плениха.
Оттам ги всички вдигнаха -
в Англия, в островите.
Там ги с работа мъчиха
цели ми двайсет години.
Йордан му много дотегна,
дотегна и му домъчня
за неговата невяста,
дето я остави тежка,
тежка на девет месеца
и две ми малки дечица.
Йордан другари думаше:
- Утре е свети Никулден,
празника на моряците,
ний леко ще станем
и на брега ще идем.
В Родостол осъмнаха,
турските, холан, постове,
те гледат лодка в морето,
отиват и ги залавят
и ги при консула закарват.
Всичките редом строени,
те пред консула заплакаха,
почнаха да му разправят.
Консулът нареждане направи,
та ги у домовете изпрати.
Йордан у дома пристигна,
право в кръчмата отиде,
по-голямото му момченце
в кръчмата му шеташе.
Йордан на Пенча думаше:
- Къде е, момче, баща ви?
Пенча дума пътника:
- Станаха двайсет години,
както у войната замина,
от него писмо нямаме...
- Аз бях с него другарин.
Иди, повикай майка си!
- Мама е, чичо, у къщи,
у къщи сватба имаме
на най-малкото ни братче,
родено когато татко замина,
през шестнадесета година.
Йордан със сватбари отива,
сред двора хоро играят,
а неговата невяста
с черна кърпа на глава.
Тя си сватбата здрависва
и си Йордан здрависа,
без да го него познае.
Яли са, още и пили,
всички излязоха,
излязоха да си отиват.
Йордан си стана на крака,
че си раница отвърза,
че си снимка извади
и Яна невяста подава.
Тогаз го й тя познала,
спусна се и го прегърна,
прегърна и го целуна
и на синове и снахи думаше:
- Този е, чожум, баща ви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010