* * *

Песни за военнопленници

Пуста да остане войната,
войната Европейската,
дето много майки разплака,
много сираци останаха.
Неделчо в плен са взимали,
че са Марийка жени.
Тя има едно момиче,
Милкана малка, глупава.
Пъди я майка й, не ще я.
Чуди се май Милкана,
къде горката да иде.
Най-подир е намислила
в гора зелена да иде,
зверове да я разкъсат,
да се не види, ни чуе.
Като в гората отиде,
викнала, та заплакала.
Плаче Милкана, нарежда:
- Пуста да остане войната,
дето го татко плениха,
а че ме мама изпъди.
Като Милкана плачеше,
среща й войник идеше,
той на Милкана думаше:
- Момиче малко, глупаво,
ти що щеш тука в таз гора?
Зверовете ще те разкъсат.
Милкана чичо думаше:
- Чичо льо, чичо непознат,
татко го, чичо, плениха,
мама се, чичо, ожени,
пъдят ма, чичо, нещат ме.
Най-подир чичо намислих,
в тази гора да дойда,
зверовете да ме разкъсат,
да се не видя, ни чуя.
Неделчо дума Милкано:
- Милкано, мойто момиче,
аз съм, Милкано, татко ти,
дето се от плен завръщам.
Той я за ръка улови
и я в тях си заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010