Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Кънчо войниче отива
и си на Радка думаше:
- Мари, Радке, любе съвгала,
я ще войниче да ида,
па тебе, Радке, оставям
до две мънинки дечица,
Танася и Георги двамата.
Та си ми Кънчо отиде
долу във Мала Азия,
отиде и го плениха,
тех ги всичките избили,
само Кънчо оставили,
защото е Кънчо хубавец,
хубавец Кънчо, красавец.
Че го завели, завели,
във пашовите дворци,
на паша слуга да стане,
дворовете му да краси.
Кънчо по двори ходеше,
Айша през джама гледаше,
като е Кънчо видяла
и иска да се ожени.
Айша на паша думаше:
- Пашо ле, буба, арфендим,
за Кънчо да ме ожениш,
за Кънчо, бяло българче!
Паша на Айше думаше:
- Мър, Айше, бяла кадъно,
мари сте вяра проклета,
като българин видите,
искате да го вземете.
Айша на паша продума:
- Ако ме на Кънчо не дадеш,
сама ще да се оженя
за Кънчо бяло българче!
Мина се малко, не много,
цели ми девет години,
до две дечица имали -
Ахмет и Фатме двенките.
Кънчо на Айше думаше:
- Мър, Айше, бяла кадъно,
я имам рода в Идирне,
в Идирне града голяма.
Мари, хайде, Айше, да идем
двама с тебе на гости,
с българи да се разтъжа.
Паша си Айше не пуска
на гости с Кънчо да иде.
Айше на паша думаше:
- Я ще с Кънчо да ида,
я дай ми злато да тръгна.
Даде й паша, даде й
до два кемеря алтъни.
Че с Кънчо тръгнали,
та са на гости отишли.
Кога в Идирне стигнали
часът ми беше дванайсет,
никъде къщи не светят,
сам една къща светеше.
Тръгнали да ми отиват,
както из пътя вървяха,
Кънчо се чудом чудеше -
това са си мойте дюкяни,
дали се Радка оженила,
та е дюкян повдигнала,
или е дюкян продала.
Та са се назад върнали,
Айше в хотела остави
и си на Айше думаше:
- Мари, Айше, любе съвгала,
поседи тука в хотела,
аз да ида да видя,
роднини да си разбудя,
че тогаз ще се повърна,
та тебе да си забера.
Айше на Кънчо думаше:
- Кънчо льо, любе съвгала,
аз си се вече досетих,
че ти ме Кънчо оставяш,
барем ме гладна не оставяй,
гладна и жадна самичка.
Тогаз се Кънчо повърна,
откачи кемер алтъни,
та ги на Айше подаде
и си навънка излезе,
и си в дюкяна отиде.
Кат влезна Кънчо в дюкяна,
дюкяна пълен с хора,
никой си Кънчо не позна.
Че седна Кънчо отстрана
и на кръчмаря повика
да му даде вино да пие.
Кръчмаря вино налива,
често към Кънча поглява.
Като му виното занесе
и го хубаво съгледа,
бързо във къщи отиде
и на майка си думаше:
- Мамо льо, мила майчице,
я дай на татка портрета,
да видя татка на портрет.
Мама Танаса думаше:
- Чедо Танесе, Танасе,
дал вересия не можа да събереш,
та татка ти дойде на акъл,
та искаш портрет да видиш?
Танаса майка си продума:
- Мамо льо, мила майчице,
я си вересия събирам
и не ми е мъка за друго.
Я с мене, майко, да дойдеш,
турчин ми дойде в дюкяна,
много мяза, майко, баща ми.
За това му искам портрета,
та да го видя на портрет.
Яла го, майко, попитай
дали е турчин - българин,
или е родом от Турция.
Радка в дюкяна отиде
и си при Кънчо застана,
и си на Кънчо думаше:
- Ти родом от Турция ли си,
или си турчин - българин?
Кънчо на Радка думаше:
- Мари, Радке, любе съвгала,
не мож ли да ме познаеш?
Не съм турчин от Турция,
че аз съм Кънчо даскала.
Радка на Кънчо продума:
- Я, хайде, Кънчо, да идем
в къщи да се преоблечеш.
Кънчо на Радка думаше:
- Мър, Радке, любе съвгала,
я чакай да ти разправя,
че ако ме, Радке, приемеш,
тогаз във къщи да дойда,
пък ако ме, Радке, не приемеш,
я ще се завърна,
в хотела, Радке, да ида,
Айше да си заваря,
пак в Турция да ида.
Мене ме, Радке, плениха
още с другите другари,
другите ги избиха,
само мене оставиха,
та ме в паша заведоха,
на паша слуга сториха.
Че ме, Радке, ожениха
за пашовото момиче.
Язе си имам две деца -
Ахмет и Фатме двенките.
Ако ме, Радке, приемеш,
туканка ще си остана,
ако ме не приемеш,
назад да се повърна,
Айше в хотела да сваря...
Радка на Кънчо думаше:
- Любе Кънчо льо, Кънчо льо,
три пъти да си се оженил,
девет дечица да имаш,
пак си те, Кънчо, приемам!
Тогаз си Кънчо остана,
наново да си живеят,
двамата с Радка хубава
и неговото мило семейство.

 


Крепост, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010