* * *

Песни за военнопленници

Йордан си пленник остана
долу ми, долу в Гърция.
Че стоя Йордан, робува
цели ми двайсет години.
На Йордан много дотегна
и на другари продума:
- Днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите,
днеска си всички празнуват,
лодките им са свободни.
Да вземем лодка да откраднем
и с нея да избягаме!
Решили, па го сторили.
През нощта стават, отиват
и вземат лодка открадват.
Във Цариграда стигнали,
тамо си консул нарежда,
дават им безплатни билети.
За България тръгнали,
Йордан си в село пристигнал,
в негова кръчма той влязъл,
шише ракия поръчал
на свойто момче Петърчо,
Петърчо подава шишето,
без да познава баща си.
Тогаз го Йордан запитва:
- А къде е, момче, татко ти?
- Татко ми, чичко, замина
през осемнайста година,
при Конарево, в полето,
преди ми двайсет години...
- Ний бяхме с него двамата.
А къде е, момче, майка ти,
за татко ти да и разкажем,
как сме със него живяли
и робство двама карали.
- Мама е, чичко, във къщи,
сватба вкъщи имаме
на най малкото братченце,
родено, как татко замина.
Негово име кръстихме
на татковото - Йорданчо.
Ела, във къщи да дойдеш,
да видиш, чичо, сватбата.
Петърчо поведе баща си,
през двори като минават,
във двори хоро играят
млади моми и момци.
С черна забрадка Йорданка
посреща гости - изпраща.
Тя си Йордана посрещна,
без да го Анка познае.
Йордан на Анка думаше:
- Събери, Анке, децата
за татко им да им разправя.
Анка си деца събрала,
Йордан раница развързва,
от нея портрет изважда,
дето са всички снемати.
Тогаз го Анка познала,
викнала и заплакала,
и с две го ръце прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010