Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
войната, европейската,
навред камбани биеха,
барабаните викаха,
всякой на война да отива.
И Кънчо, младо бакалче,
от Каратаир, Пловдивско,
той си на Добра думаше:
- Добро ле, добра стопанке,
ази на война отивам,
тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата
и мене да не ме забравяш.
Като си Кънчо издума
и си в полка замина.
На бойно поле кат стигат,
Кънча са секрет пратили.
Навред гранати хвърчаха,
топове въздух пореха,
куршуми като дъжд падаха.
Кънчо другари думаше:
- Другари, мои другари,
за нази връщане няма.
Че са секрета пленили
и в Мала Азия откарали.
Всички ги разделили,
а пък Кънча предават
на един бей да работи.
Работил Кънчо, слугувал,
цели ми три години.
Нали бе Кънчо млад, хубав,
че го Фатмето харесва
и на баща си думаше:
- Ако не ме, буба, ожениш
за Кънча, младо българче,
аз ще се, буба, убия!
Чуди се беят, мая се
какво да стори, направи,
че събира ходжи одрински,
и си Кънча потурчат,
че ги двамата оженват.
Но нали е от Бога казано -
кой където се е родил,
вечно за там той да мисли.
Де къде Кънчо ходеше
и планове си кроеше
как във България да избяга.
Той на Фатмето думаше:
- Я искай пари на бея
да идем двама в Одрин.
По-рано там съм работил,
сметките да си уредя.
Беят им пари наброил,
цял шиник злато им дава.
Като във Одрин отиват,
Кънчо на Фатме думаше:
- Тук ще ме, Фатме, почакаш,
ази пък ще отида
сметките да си уредя.
Като се от нея раздели,
право на гара отива.
Трен за България потегля
и трена пълен с българи,
с българи, все с пленници.
Жално си Кънчо заплака
и на българи думаше:
- И аз съм, братя, българин.
Че са го Кънча прибрали
и под шинелите си прикрили,
кога границата минали.
Чакало Фатме, чакало,
но като разбрало,
че го е Кънчо излъгал,
веднага хора изпраща
в България да го намерят.
Още не бе преспал у дома си
и му главата отрязват,
и на Фатмето занасят.
Тялото ровят в България,
а главата в Мала Азия.

 


Копривец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010