* * *

Песни за военнопленници

Какъв е спомен станало
през дванайста година.
Като се война обяви
всички на война отиват
и Кънчо, младо кръчмарче,
и той на война отива,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнино,
аз ще на война да ида,
тебе те тука оставям,
с две ми дребни дечица.
Случайно, ако ме убият,
децата да не харизваш,
децата добре да гледаш!
И като Кънчо замина,
там са Кънчо пленили,
далеч в Мала Азия предали,
дали го на бей да слугува,
да слугува и да робува.
Слугува Кънчо, робува,
беево младо кадънче,
то се в Кънчо влюбило
и на тейно си думаше:
- Аз ще се за Кънчо оженя!
Много се турци събрали
и са Кънчо потурчили.
Ходили малко, ни много,
две си дечица имали.
Където Кънчо ходеше
и на ума си мислеше -
как да си оттам избяга.
Кънчо на Фатме думаше:
- Моли се, Фатме, на буба,
двама в Одрин да идем,
по-рано там съм работил,
имам пари да вземам
да си парите прибера!
Много са пари вземали
и за Одрин са тръгнали.
Като в Одрин отиват,
Кънчо на Фатме думаше:
- Аз ще в града да изляза,
да си парите прибера
и пак при тебе ще дойда.
Когато Кънчо излезе
и на гарата отиде,
там си влака завари,
а че се във вагон покачи
и за България замина.
Като в Пловдив пристигна,
Кънчо от влака слезе,
за родно село замина
Каратаир - Пловдивско.
И като в село пристигна,
право в кръчмата отиди.
Там си Кънчо завари
негово малко момченце.
Кънчо момченце думаше:
- Момченце, бяло кръчмарче,
къде е татко ти,
я иди да го повикаш,
че имам сметка със него,
аз имам пари да давам,
да си сметката оправим.
Момченце Кънчо думаше:
- С турчин сметка не зная,
пък ний си татко нямаме,
той си във войната остана
още в дванайста година.
Кънчо момче си думаше:
- Момченце, бяло кръчмарче,
иди повикай майка си.
Стана момченцето, отиде
и майка си повика.
Кога дойде майка му,
в турчин е Кънчо познала
и му се на врат хвърлила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010