* * *

Песни за военнопленници

Кано ле, мари, хубава!
Остана Кана сираче
със майка Кано, без баща.
Майка ти се ожени
в друго село далечно,
Димотика село голямо.
Дошли да я събират;
като ги Кана видяла,
тя се вкъщи затвори
и на сандък се захлупи,
плакала и заспала.
Майка й дума продума:
- Не може ми плака, Кано льо,
чужд баща, баща не става,
тебе баба ти да гледа.
Що са ми яли и пили,
тръгнали да ми отиват
на Димотика село голямо.
Като взели сандъка да качат
най ги Кана усети
и след колата тръгнала.
Тичала Кана, плакала,
майка й се назад върна
и три пъти Кана ритнала.
Кана на земя паднала,
плакала дълго, заспала
на пътя, на кръстопътя.
Га се, холан, съмнало,
сънливо на път седнала,
седнала и заплакала.
Като се Кана огледа -
насреща войници вървяли,
право при нея идвали.
Войник на Кана думаше:
- Как се казваш, момиче,
и къде е баща ти,
баща ти, още майка ти?
- Татко пленник хванаха,
хванаха и го убиха.
Майка се днеска ожени,
искам при нея да ида,
пък тя ме при баба остави...
Нали се Стоян досети,
че негови били булката
и негова щерка седяла
на пътя сама да плаче.
Събра Стоян щерка си
и право вкъщи отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010