Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Слушайте, всички събрани,
какъв е помен станало
във едно село Видинско!
Кат се войната започна
на пуста турска граница,
пустата война Балканска,
всички на война тръгнаха,
и Кънчо тръгва, отива.
Кънчо Добранке думаше:
- Добранке, мойта стопанке,
аз тръгвам, мари, отивам
на пуста турска граница,
може би да ме убият.
Ако ме, Добранке, убият,
не ми детето разхождай,
по чужди врати да ходи!
Другари на път чакаха
и те на Кънча викаха,
и Кънчо тръгва, излиза,
и на влака се качиха.
Влака ги, холан, занесе
на пуста турска граница.
Войната била лошава,
били се дор две недели.
Във една тъмна вечера
Кънча патраул пратили,
патраул Кънчо да пази,
във турски земи незнайни.
Кънчо се, холан, изгуби,
турци са Кънча пленили,
във Одрин го закарали.
Много българи там били,
шест са години стояли,
тежка им работа давали.
Нали е Кънчо хубавец,
турци са Кънча откарали
далече в Мала Азия
на един паша да шета.
Пашата имал дъщеря,
дъщеря Фатме на име,
Фатмята Кънча залюби.
Люби го една година,
легнала болна да лежи.
Паша се чудом чудеше,
пашата доктори доведе,
дано Фатмята изцерят,
Фатмята дума бубаджим:
- Бубаджим, турски заптия,
аз не съм болна, бубаджим.
Да ме за Кънча ожениш,
за Кънча, за хубавеца!
Ако ли не ме ожениш,
живота ще си погубя!
Паша се чудо почуди,
по-скоро ходжа доведе,
доведе, Кънча потурчи,
потурчи да го ожени
за неговата дъщеря.
Шест са години ходили,
дур две са деца имали,
едното Ахмед кръстили,
другото Айша кръстили.
Нали е Кънчо българин,
за друга земя той мисли,
за друга жена и дете.
Намисли Кънчо да бяга.
Кънчо се чудо чудеше,
хитро кадънка лъжеше
и на Фатмята думаше:
- Фатмьо льо, моя кадънке,
искам във Одрин да идем,
шест години в Одрин слугувах,
имам версии да давам,
два пъти имам да сбирам.
Фатмята дума бубаджим:
- Бубаджим, турски заптийо,
искаме в Одрин да идем,
да идем да се разходим!
Паша се много зарадва,
много им пари той даде,
за Одрин той ги изпрати.
На параход се качиха,
до Цариград пристигнаха,
на един хотел те спали,
после за Одрин тръгнали.
Като до Одрин достигат,
вече се било мръкнало,
на един хотел преспиват.
Сутринта като станало,
Кънчо се чудо чудеше,
хитро кадънка лъжеше:
- Постой ме малко почакай,
аз ще из Одрин изляза,
с другари да се намеря!
Не излиза Кънчо из Одрин,
право на гара отива,
влак за България той пита,
на българи се изплаква,
всичко им Кънчо разправя,
какво е Кънчо прекарал,
какво се случи със Кънча.
Българи го съжалиха
и във шинели завиха,
през граница го минали,
в София града пристигат.
Оттам си Кънчо потегля,
за тяхно село видинско.
Като в село пристига,
във неговото дюкянче,
едно ми младо бакалче,
на петнайсет ми годинки,
дето го Кънчо остави
на две ми - на три годинки.
Кънчо момченце думаше:
- Момченце, младо бакалче,
къде е Кънчо чорбаджи?
Аз имам сметки със него,
имам версия да давам.
Момченце турчин думаше:
- Махни се, турчин непознат,
такива сметки не зная!
Стана дванайсет години,
от пуста война Балканска,
как се баща ми изгубил.
Турчин момченце думаше:
- Момченце, младо бакалче,
я иди викай майка си,
тя може би пък да помни,
дет имам ази да давам!
Момченце вика майка си.
Кат го Добранка видяла,
до Бога глас е вдигнала,
до земя сълзи порони.
Отпосле добре живели...
А Фатмята се върнала
долу ми в Мала Азия,
легнала болна да лежи.
Пашата доктори доведе,
дано Фатмята изцерят.
Фатмята дума бубаджим:
- Аз не съм болна, бубаджим,
ти да ми Кънча намериш,
я Кънчо, я главата му!
Паша се много разсърди,
откупи паша, откупи
дор двама турци джелати,
джелати, турски касапи,
пашапорт той им издаде,
за в България ги изпрати.
Джелати, турски касапи,
във България минали,
от село в село ходили.
Кънчово село търсили,
в Кънчово село пристигат,
на Кънчовото дюкянче,
за търговци се представят,
търговци стока да вземат.
Вече се било мръкнало,
Кънчо ги, холан, покани
на гости да му останат.
Джелати, турски касапи,
на Кънча гости остават,
седели, яли и пили.
Кънчо Добранке думаше:
- Добранке, добра стопанке,
ти вземи, мари, детето,
във друга стая да идеш,
аз ще при гости остана!
Седяли и приказвали,
всичко им Кънчо разправи,
какво е Кънчо прекарал,
какво се случи със Кънча.
Джелати, турски касапи,
те се двамата сгледваха -
този е Кънчо пленника!
Легнали, та са заспали.
Кънчо си сладко заспива.
Джелати, турски касапи,
станали и се облекли.
Кънчева глава отрязали
и я в торбата сложили,
през граница я минали,
при Фатмята я занасят.
Кат я Фатмята видяла,
здрава от креват тя скочи,
във челото я целуна.
Всички се турци събират,
Кънчева глава погребват
по техен турски обичай.

 


Калипетрово, Силистренско (Илиев-Друмева, ДБД, № 599 - "Кънчо пленника в Турция"). В бележка към песента са посочени варианти и от Поляна, Силистренско и Белица, Тутраканско (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010