* * *

Песни за военнопленници

Решил е Цоньо да бяга
от пленническо сберило.
Когат' са сички заспали,
Цоньо от бивак избягва,
но го французи залавят,
за бягство те го съдили,
съдили и осъдили -
във кал и вода да лежи.
Лежал ми Цоньо, търпял ми,
тъкмо ми девет месеца.
Цоньо се тежко разболял,
решил се писмо да пише,
до негова мила невяста:
"Тодорке, мила невясто,
да знайш, Тодорке, къде съм,
къде и как попаднал...
Решил бях, мила, да с'дойда,
детето Иванча да видя,
но ме французи хванаха,
хванаха и осъдиха.
Ази се реших да пиша,
тебе, Тодорке, заръчвам,
ти да се, мила, ожениш,
да гледаш добър да вземеш,
кат мене да те обича,
детето Иванча да гледа,
да не го, мил,а ругае,
че то е, мила Тодорке,
на първа майка и втор' баща!..."
Цоньо си писмо написал
и се от душа отделил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010