Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Когато войната се обяви,
всички на война прибрали.
И Кънчо са викнали.
Всички в окопа убили,
само Кънчо останал.
Него са турци пленили,
пленили, в Одрин завели,
на пашата ратай да бъде.
Ратаювал Кънчо, ратаювал,
цели ми две години.
Пашата си имал ханъмче,
на има Атиже.
То из сараи ходело
и все към Кънчо гледало,
и на пашата думало:
- Ах, гиди, буба, бубайко,
искам за Кънчо да се оженя!
Ако Кънчо не взема,
аз ще се, буба, погубя.
Нямало пашата какво да прави
и че си Кънчо потурчил,
и го на зет направи.
Стоял е Кънчо, стоял е
още ми три години
и все си мислел как
в България да отиде.
Той на ханъмче думаше:
- Атиже, бяла ханъмко,
я кажи на баща си
да ни пусне да се разходим.
Пуснал ги пашата двамата
и пари много той им дал.
Като край гората стигнали
и в кръчма те са влезли,
седнали да обядват
и той все си мислел,
като влака пристигне
ще се лепне да избяга,
и така и направил.
Кога влака пристигнал,
той на ханъмче продумал:
- Почакай малко, ей сега ще дойда.
И на влака отишъл,
и на началници продумал:
- Пуснеме и мене
в България да дойда,
че аз съм пленник останал.
Тогаз го Кънчо взели
и във войнишки дрехи облекли.
И той за Пловдив потегли,
за Пловдивско село.
В село като влязъл,
в кръчмата влязъл,
никой не го е познал.
Той кръчмаря познал,
неговия син най-малък.
Той на кръчмаря думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
Той му е продумал:
- Татко е, чичко, пленник останал,
в турската война
и не се завърна.
- Къде е, момче, майка ти?
- Майка е, чичко, в дома.
Сватба се гласим днес да правим,
на най-големия ми брат.
Кънчо на кръчмаря продума:
- Може ли майка си да повикаш?
Ние с Кънчо заедно бяхме,
нещичко ще й разкажа.
Кръчмарят майка си извика.
Кънчо си в джоба бръкнал
и снимка е извадил,
където се били
снимали те двамата
и три момчета.
Като снимката видяла,
тогаз тя Кънчо си познала
и се двамата прегърнали,
и три дни яли,
и голяма сватба правили.

 


Юпер, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010