Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Като се войната започна,
дванайсета година, турската
барабани наред забиха,
че се войната обявила.
Българите срещу турците,
много на война отидоха
и Кънчо младо кръчмарче,
и той на война отиде.
Три годин война воюва
с негова верна дружина.
Нали бе писано, съдено.
Една нощ в тъмното турците
Кънчова дружина пленяват,
Кънчова дружина в Турция откарват.
Много са българи, войници
от дружината турци избили.
Кънчо ми жив оставиха,
защото е бил много хубав,
много хубав и много гиздав.
Кънчо в Анадола откарват,
на бея турски предават.
Тамо Кънчо робувал,
робувал Кънчо, слугувал,
цели ми три години
Бея е имал момиче,
на име Фатме хубава.
Като Фатме порасна,
много се в Кънчо заглеждаше,
на татко си по турски говори:
- Буба ле, татко, буба ле,
на тебе, татко, ще кажа -
искам за Кънчо да се оженя,
ако ми, татко, не даваш
Кънчо за мъж, татко, да взема,
аз ще се, татко, погубя!
Бея на Фатме продума:
- Не бива, татко, не става,
българин кадъна да води,
закона, татко, не дава.
Но турчина на Фатме каза:
- Ще почакаме, ще ида да питам
имами, ходжи, попове...
Бея на ходжи, попове,
всичко бея разправи,
попове на бея говорят:
- Фала ти, бейо честити,
ние напълно разрешаваме,
Фатме за Кънчо да се ожени,
любовта вера изменя!
Като се бея повърна,
всичко си бея разказа,
по турски обичай склонява,
склонява Кънчо да се ожени,
Кънчо се с Фатме оженват.
Седел е Кънчо, що е живял
при турски господар.
Две са рожби Кънчо с Фатме сдобили,
момче и момиче,
на име били Ахмед и Айше.
Кънчо с Фатме добре децата гледали,
децата гледа и добре при бея работи,
работи Кънчо, но все за България си мисли.
Денонощно мисли как да избяга,
да напусне Фатме и децата.
Веднъж Кънчо намира български вестник
и научава кога трен за България ще има.
Като е Кънчо добре проучил,
Кънчо намисли от Турция да избяга.
Кънчо на Фатме продума:
- Фатме, либе ле Фатме,
иди попитай татко си,
ще ли ни нас двама пустне,
в Одрин двама да отидем,
разходка двама да направим,
тамо съм, Фатме, работило,
имам сметки да вземам,
да взимам, да давам,
да отидем, Фатме, да отидем,
да си парите получа.
Фатме леко татко си попита:
- Буба, татко ле, буба ле,
Кънчо ме праща тебе да питам,
ще ли ни нас двама пуснеш
в Одрин на разходка да отидем,
по-рано е там било, работил,
сметки да си оправи?
Като е бея дочул,
много се бея зарадвал:
- Иди, повикай Кънчо,
при мене Кънчо да дойде!
Бея на Кънчо продума:
- Хубаво си се, Кънчо, досетил,
че Фатме от как се е родило,
в Одрин не е ходило.
Нали бея в джобове бръкна,
шепа злато извади,
на Кънчо и Фатме подаде.
- На добър час, идете, бъдете!
Нали са Кънчо и Фатме стигнали,
в Одрин града отишли,
право на хотел са двама отишли,
седели са на хотела
и разходки из града правили,
когато трен от България
за Одрин преминал,
Кънчо решава от Фатме да избяга
и на Фатме продумал:
- Фатме, либе ле Фатме,
тук ще малко из града изляза,
нещо за спомен за децата да взема.
Ала право на гара отива,
билет за България взема.
Като се Кънчо във влака качило,
Фатме се явно досетило,
че Кънчо от нея избягва,
веднага на турска полиция заяви,
че Кънчо е от нея избягал.
Полиция от вагон на вагон търси,
като е Кънчо разбрало,
че полиция него търси,
той в машината влиза,
влиза при машиниста,
шепа със злато му подаде
и на машиниста думаше:
- Можете ли, братя, можете ли,
мен в България да стоварите,
аз съм от род български,
в плен съм от турската война.
Машинисти Кънчо вземали
и го в кюмюра заровили.
Полиция в машина е влезла,
никъде Кънчо не намерила,
али си влака потегля,
потегля от Турция за България.
Като е Фатме видяло,
че Кънчо нема да се върне,
тя се връща обратно,
обратно в Анадола.
Като е дома стигнала,
тежко е болна легнала.
Като в България, пристигна,
Кънчо ми в негово село,
негово село Карататар Пловдивско,
като е дома пристигнал,
в негова кръчма влезнал,
майка му в кръчмата шеташе,
кръчмата пълна с негови другари,
ядат и пият до късно,
но Кънчо никой не познава,
защото е Кънчо потурчен.
Като вечерта замръкна,
Кънчо майка си попита:
- Имате ли легло за мен?
Кънчова майка повикала
Кънчова булка хубава:
- Я иди, снахо, я иди,
на турчина да простнеш,
турчина те вика.
Като е Кънчова булка влезнала,
Кънчова булка Тодорка,
Кънчо Тодорка думаше:
- Тодорке ле, стопанке ле,
приемаш ли ме, либе, в къщи,
аз не съм турчин непознат,
а съм твоето либе Кънчо!
Дванайсет годин война съм воювал,
осем годин съм бил пленник в Турция,
приемаш ли ме, либе, в къщи,
като съм си верата изменил,
ако ме, либе, не приемеш,
надире да се повърна,
че тамо си имам, либе ле,
десетгодишни дечица -
момче и момиче,
ако ме, либе, не приемеш,
надире ще се повърна...
Като е Тодорка дочула
и Кънчо Тодорка е познала,
на Кънчо тихо продумала:
- Ако си вера, либе, изменил,
глава не си, либе, променил.
Кънчо ле, либе, до сърце,
двайсет годин съм те чакала.
Всичко съм добро направила,
едно добре не съм направила,
двете момчета съм оженила,
тия були са наши снахи.
Кънчо си дома остава,
Фатме кадъна се тежко разболяла,
помощ от всякъде бея търси,
от никъде помощ нема.
Фатме на баща си продума:
- Буба, татко ле, татко,
недей си харчи парите,
мен, татко, нема да мине,
ако можеш, татко, буба ле,
Кънчо при мене да доведеш,
при мене жив или мъртъв,
тогава на мене ще мине!
Много се бея замисли,
как да го бея направи,
че повика три турски джелати,
пари безброи подаде,
на джелати по турски поръча:
- Като търговци в България ще идете,
от село на село скитате,
Кънчово село да намерите,
надире Кънчо да се върне,
при Фатме да го доведете!
Ако Кънчо съгласен не става,
главата ще му отрежете,
при мене ще я донесете.
Джелати в България пристигат,
в Кънчово село Карататар,
в Кънчова кръчма отсядат.
Цял ден са турци яли и пили.
Кога ми беше вечерта,
като са всички излезли,
Кънчо с турци сам остава,
турци се на Кънчо обадиха
и баш много Кънчо познаха.
Джелати Кънчо думаха:
- Кънчо, братко Кънчо ле,
какво ти беше зло
да си Кънчо богат зет,
бея пари безбройни има,
две деца, Кънчо, имаш,
които за тебе плачат.
Ще те молба помолиме,
надире с нас да се върнеш,
пак бейски зет да бъдеш.
Като е Кънчо дочуло
и дума Кънчо не дава,
надире да се повърне.
Нали са (заедно) вечеряли,
Кънчо с турци ще нощува,
цел ден е Кънчо шетал,
щом е Кънчо легнало,
тежко е заспало.
Джелати в среднощ станали,
бързо Кънчо глава отрязват,
Кънчова глава завиват
и в среднощ с глава избягват
по хайдутски пътеки
в Турция джалати минават.
Право при бея отиват,
Кънчова глава изваждат.
Като е глава Фатме видяла,
с руйни сълзи глава облива
и на глава думаше:
- Либе Кънчо ле, Кънчо ле,
като си мислил от мене да бягаш,
с две деца да ме оставиш.
Не можа ли, Кънчо ле,
моята глава да отрежеш
и тогава от мен да избягаш!
Джелати глава вземали,
по турски обичаи погребват.
Тогава Фатме оздравяла.
Това за спомен останало,
спомен от войната останало.

 


Иново, Видинско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010