Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

(...)
След двайсе и две години
какъв е станал той
и какво е положение заварил.
Почернял, още застарял,
от тежки мъки измъчен,
надвечер в село пристигнал,
двора си дири да види,
не може да го познае,
никакъв помен немало.
Имал е сестра Танаска,
отива, у тях похлопва.
Едната снаха излиза:
- Кой хлопа - да каже?
Желязко се отвън обади:
- Елате, аз съм вуйчо ви!
Снахата блъсва вратата
и си в къщи отива.
Желязко чака отвънка,
че си повторно похлопа.
Излязла е снаха по-малка,
отдалеч пита: "Кой хлопа?",
Желязко отвън се обажда:
- Елате, аз съм вуйчо ви!
Снахата отвътре отвръща:
- Ние жив вуйчо нямаме,
имахме вуйчо Желязко,
той през войната загина.
Желязко чака отвънка,
отвътре чува - говорят:
- Тоз глас мяза на него...
Че му вратата отварят,
виждат го и го познават,
от радост плачат, приказват.
Най-после той ги запитва,
къде е сега жена му,
децата - Гьорги и Данчо.
Те му тогава казали,
че се Еленка ожени
преди осемнасе години
и две е деца добила -
момиче шеснайсе годишно
и момче десет годишно,
а Гьорги още и Данчо
и те са живи и здрави,
на чужди врати раснаха,
раснаха, мъже станаха.
Е те са вече женени,
в царско село Чирпанско.
Като са това зачули
железкови синове
Гьорги и Данчо, снахите,
веднага тръгват отиват,
от радост плачат, приказват:
- Наш баща ти ли си?
Той също плаче и пита:
- Тез ли са Гьорги и Данчо?
Еленка кат се научи,
че Желязко се завърнал,
веднага тръгва, отива,
първо е Данчо срещнала,
тя го веднага попита:
- Верно ли, Данчо, кажи ми,
хората в село говорят,
че баща ви се завърнал?
Като й Данчо разправил,
тя при Желязко отишла.

 


Яньовец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010