* * *

Песни за военнопленници

Заплакало е детенце
сутринта рано на пътя,
на пътя, на кръстопътя.
Плачеше и нареждаше:
- Бог да убие тази война,
тази война, тази последната,
че много млади взеха,
взеха и не дойдоха!
И моя татко взеха,
че го на фронта пратиха.
Всички отидоха и дойдоха,
та моя татко го няма.
Таман детенце плачеше,
отдолу си се зададе
един ми пътник незнаен,
незнаен и непознат.
Той при детенце отиде
и на детенце думаше:
- Ми как се казваш, момиче?
- На име Иванка се казвам.
- Имаш ли майка и баща?
Как те майка ти пусна
по това време на пътя?
Иванка плаче, нарежда:
- Аз нямам майка, ни баща.
Майка ми от болест почина,
баща ми на фронта отиде.
Останах клето сираче,
чужди ме хора взеха,
взеха и отгледаха -
гледана, недогледана,
хранена, недохранена,
на кучета хляб дето хвърлят
аз си корите събирам,
събирам та ги изяждам,
затова проклинам войната,
войната, тази последната.
Пътник Иванка думаше:
- Ако видиш, холам, баща си,
ще можеш ли да го познаеш?
- Ми как ще го позная,
като ме малка оставил?
Пътник Иванка думаше:
- Иванке, дете хубаво,
ми аз съм, Иванке, баща ти.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010