* * *

Песни за военнопленници

Кат' се войната обяви
между Турция и България,
всички на война отиват.
И Петко младо юначе,
и той на война отиде.
Добра си Петко изпрати
до голямата могила.
Заръчва Петко, поръчва:
- Децата, Добро, да гледаш,
каквото с тебе да стане,
децата живи да останат.
Ако има виждане и срещане,
децата да ми разкажат
какво е с тебе станало!
Кат' каза Петко и замина,
Добра се назаде върнала,
децата Добра прибрала.
Викнала и заплакала,
от жалби малко заспала.
През нощта турци навлезли;
като се Добра събуди,
чуди се Добра, мае се,
какво да стори, направи.
Турците из село ходеха,
де кого срещнат и колят.
Чуди се Добра, мае се,
где да се Добра изкрие.
Най-подир Добра намисли
в манастир да се изкрие -
да не я никой намери.
Турци я там намериха
и си на паша думали:
- Тук има жена българка
със две дребни дечица.
Паша на турци думаше:
- Жената жива оставете
и я при мен доведете.
Турци са Добра вземали
и са я при паша завели.
Добра на паша продума:
- Каквото с мене да стане,
децата живи оставете!
Паша си Добра послуша
и на турците продума:
- Добра при мен ще остане,
на мене жена ще бъде,
децата живи оставете
и ги в къщи заведете.
Мина се малко, ни много,
кат' се войната прекрати,
кат' се Петко завърна,
децата го посрещнали.
Той си децата запитва:
- Къде е, деца, майка ви?
Те на татка си разправят,
какво е с майка им станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010