Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Да чуе всеки, да помни
за нашите бащи и братя,
дето ги бяха пленили
през осемнадесета година.
Когато всички отстъпват
от Чиган планина, от фронта,
но от тях много избиха.
В Коматево, в селото
непокорните избиха,
та ги на групи събраха
и ги назад вързаха,
в Солун града откарват,
при гара Микра затварят,
в тъмни мрежи заграждат,
в кал и вода лежат.
И така Йордан откарват
с много негови другари.
Стояха малко не много,
на работа ги изпращат,
парахода да товарят -
френски, още английски
и други още белгийски.
Така ги всички мъчиха
цели ми три седмици.
Други още докарват
и тези всички откарват
около до шест хиляди,
в остров Метан закарват,
с работа ги мъчели
цели двадесет години.
Най-подир Йордан помисли -
да вземе вече да бяга,
щото му много дотегна,
дотегна, много дожаля
за неговата стопанка,
за неговите дечица,
дето е Йордан оставил
тежка на осем месеца
и още Йордан остави
дюкяни, пълни със стока
и кръчма още до него.
През хиляда деветстотин тридесет и шеста,
на празника свети Никола,
празника на моряците,
на моряците, на рибарите,
Йордан другари продума,
събира двадесет пленника,
всичките били българи,
вярно са клетва сторили
за България да бягат.
Йордан дума другари:
- Сега е момент удобен,
тази нощ да бягаме,
защото са се събрали
всички рибари и моряци,
всички ядат и пият,
свети Никола посрещат.
Всичките стават на крака,
леко всички потеглят
и на брега пристигат,
моторна лодка откачват,
леко през нощта потеглят.
Като навътре навлязоха,
буря голяма настана,
големи вълни дойдоха,
лодката пляска, играе,
тогаз се всички изплашват,
всички писват, заплакват,
един се други простиха,
на Бога се помолиха,
дано на брега излязат.
Лодката бързо плува,
вълните цепи, минава
ужаса страшни до Бога.
Йордан кормило държеше,
в Дарданелите влязоха
от дясна страна на брега,
край Галиполи минаха,
Булаир, още Торкой,
без да ги някой усети,
на Родости слязоха,
щото вече се зазори.
Постове всички видяха
в морето лодка моторна,
с английско знаме на нея.
Като на брега слязоха,
бързо лодката залавят,
със сълзи лодката оставят,
тогаз ги турци пленяват,
в Цариград ги закарват,
консула бързо нарежда,
пари, помощи дадоха
и ги на влака качиха,
по домовете пратиха.
Йордан в село пристигна
през месец януари,
през хиляда деветстотин тридесет и седма,
в събота срещу неделя.
Като в селото пристига,
на негова кръчма отива,
кръчмата, пълна с хора,
но никой не го познавал.
В кръчма момиче шеташе,
където го Йордан остави
около на пет години,
след това Йордан става,
в бакалски дюкян отива,
а в дюкяна продава
негово момче Илия,
дето го Йордан остави
около единадесет годишно.
Йордан Илия думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
Илия дума пътника:
- Татко почина отдавна,
през тази война голяма.
Йордан Илия пак дума:
- А къде е, момче, майка ти?
- Мама е, чичо, вкъщи,
сватба вкъщи имаме,
малкото братче женим,
когато татко замина,
тогаз се той намери
и е на него кръстено,
днес му е сватбата.
Илия пътник отвежда,
вкъщи сватба имаше,
в двора хоро играе,
а неговата стопанка
с черна кърпа на глава,
тя си Йордан посрещна,
посрещна, но не го позна.
Йордан невяста продума:
- Невесто, ще те помоля,
събери всички деца
и двете снахи да дойдат,
нещо ще им разправя.
След туй ги майка събира,
Йордан си стана на крака
и си раница развърза,
портрет от нея извади,
дето се бяха снимали,
преди Йордан да тръгне
за тази война голяма -
Йордан и Анка невяста,
Илия единадесет годишен,
Пенчо на пет години
и го на Анка подаде:
- Виж този портрет,
кои са хора на него?
Анка портрета гледаше
и топли сълзи ронеше.
Йордан шапка отлага,
като го Анка погледна,
веднага тя го познала,
писна горката, заплака,
прегърна и го целуна,
черно е от глава махнала
и на децата казала:
- Този е, деца, татко ви!
Децата всички плачеха,
прегръщат и го целуват,
снахи му ръка целуват,
за да ги баща прости.
Ядоха всички, гуляха,
заради Йордан пленника.

 


Голямо Враново, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010