* * *

Песни за военнопленници

Какво е чудо станало,
какъв е спомен станало
в хиляда деветстотин
и дванайста година,
в село, в Кара таир,
Пловдивска околия,
за Кънчо бяло бакалче,
за Кънчо младо търговче.
Величка Кънчо думаше:
- Кънчо ле, любе Кънчо ле,
що късно дюкян затваряш,
сутрин го рано отваряш?
Кънчо Величке думаше:
- Величке, любе Величке,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Вестници, любе, донасят,
хора се, любе, събират,
вестници, любе, да четат.
Война се, любе, обявява,
обявява, сутре ще вървим.
Тебе те тука оставям
с две малки дечица.
Величке, да се не ожениш,
децата да ми не пръснеш,
дюкяна да не затвориш!
На мой занаят да ги изучиш.
Че стана Кънчо, Кънчо ле,
че се с другари насъбра,
право в София отиват.
Там са ги редом редили,
Кънчо ми, бяло бакалче,
Кънчо ми, младо търговче,
решили - командир турили.
Че и оттам като тръгнали,
право на фронта отиват.
Като се война обяви,
Кънчовата рота пленили
и я в Одрин закарали.
Като из Одрин вървели
едно ми бейово кадънче,
то се в Кънчо влюбило
и на буба си думало:
- Ей гиди, буба ефенди,
тоз войник аз го харесах.
Хайде го, буба, хванете,
хванете и потурчете,
за него да се оженя.
Ако не го, буба, хванете
аз ще се, буба, убия,
убия да се погубя!
Че те са Кънчо хванали,
хванали и потурчили.
Малко се много водили,
(...)
Турчин българи думаше:
- И аз съм, брате, българин
и сега момент намерих
за България да бягам.
И тогава българи прибрали,
със шинел загъват, за бягане.
Много са места преминали
и са го в България откарали.
Като в България навлезли
с тези двама българи
той си коне откупва,
право в Кара таир отива,
пред Кънчов дюкян се спира.
На вратата стои бакалче,
турчин бакалче думаше:
- Бакалче, малко, глупаво,
ти иди, татко си повикай,
аз имам сметки да оправям.
Бакалче дума турчину:
- Аз нямам, холан бе, татко.
- Ти иди, майка си повикай,
тук при назе да дойде,
сметките с нея да оправя.
Бакалче майка си повика:
- Я ела, мале, я ела,
я ела долу в дюкяна,
турчин те в дюкян повика,
той имал сметки с татка да оправя,
той много мяза на татка.
Майка му в дюкян слязла,
в ръка портрет си носи,
по портрета веднага Кънчо познала
и са се с Кънчо хванали,
и са си в къщи влезли,
и нов си живот заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010