Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Илия дума Тодорки:
- Тодорки, любе Тодорке,
пуста се е война обяви
и аз ще войник да ида.
Ако ме, любе, убият,
Тодорке, да се не жениш!
Стоката да ми не пръскаш!
Пуста се война прекрати,
хора се назад върнаха.
Тодорка, булка хубава,
с мъжка рожба на ръце
от врачка на врачка ходеше
и за Илия питаше.
- Къде е, холам, Илия?
Хора си нищо не знаят.
Едни си други думаха,
че са Илия убили.
Тодорка, булка хубава,
тя се е назад върнала,
право си у тях отишла,
решила и се оженила.
Малко се е, много минало,
цели ми до три години.
Илия се назад повърнал.
На пътя стои кръстника му,
той на Илия думаше:
- Я, хайде, из нас да влезем,
по капка нещо да сръбнем,
две думи и аз да ти изкажа.
Илия дума кръстник си:
- Сега съм мръсен, небръснат,
утре ще у вас да дойда.
Аз бързам, холам, кръстнико,
да видя там Николчо
и аз мило да го прегърна,
и сладко да го целуна.
Като на врата похлопа,
Тодорка му врата отвори.
Илия дума Тодорке:
- Какъв е, любе, тоя мъж?
Тодорка тихо говори:
- Аз го чирак преставих,
говеда да ми завръща.
- Тодорке, любе Тодорке,
аз искам Николча да видя
и мило да го прегърна,
прегърна, сладко целуна.
- Недей го, Илия, събужда,
Николчо сладко е заспал.
Постой, почакай, Илия,
да стопля вода студена
и ти главата измия,
и си брадата избръснеш.
Като го в изба заведе,
главата да му измие,
тя на Илия думаше:
- Стискай си, Илия, очите,
сапун ще глава да трия,
да не ти очи залютят.
Стискал си Илия очите,
мъжът му глава отрязал,
с брадва остра точена,
и са двама почнали,
и зад вратата заровили.
Сутринта, като станали,
Николчо на двор играл.
Кръстник Николчо думаше:
- Николчо, пиле мъничко,
нека татко ти да излезе.
- Татко си снощи бе доде,
майка го в изба заведе
главата да му умие,
ала го навън не изведе...
Кръстник в община отива
съдействие да вземе
и като в двора влезнали,
право в избата отишли.
Избата прясно копана,
там е Илия заровен.
И са го от гроб извадили.

 


Милево, дн. Елхово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010