* * *

Песни за военнопленници

Стоян си на война отива,
и си на Тинка говори:
- Дай ръка, Тинке, прощавай,
аз на война отивам,
на тебе да ти заръчвам
добре да гледаш детето,
и мене не ме забравяй!
Тинка на Стоян думаше:
- Какво ще, мили, да правя,
като мене оставяш,
в чужда къща без пари,
с мъжка рожба на ръце,
около на три месеца!
Стоян на Тинка думаше:
- Ако би да ме убият,
аз ти, миличка, прощавам,
веднага да се ожениш,
че ти си клето сираче,
нямаш ни майка, ни баща,
нито пък свекър и свекърва!
Заплака Стоян и тръгна,
повече нищо не каза.
Във Враца на полка замина,
като граница стигнали
Стояна са го пленили,
в остров Крит са го закарали,
там стоял и робувал,
цели дванайсет години.
Не можа писмо да пише,
нито пък нещо да прати,
да каже Стоян на Тинка,
че той е пленник в Гърция.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010