* * *

Песни за военнопленници

Какво е чудо станало
през тези войни световни,
пленници много страдаха,
но никой не бе ми измъчван,
както ми Стойчо Николов.
Французе са го хванали,
в Марсилия го закарват,
на пристанището откарват,
стоки да тваря, разтваря.
Един ден Стойчо решава,
долу в хамбарето влиза
и между стоки се скрива,
без да го някой съгледа.
Парахода потегли,
не знае къде отива.
Вървяли, що са вървяли,
ега до среде морето,
парахода се набива
на една мина голяма.
В парахода вода навлиза,
всички се в лодка качили,
само си Стойчо остана.
Отде ми Стойчо съгледа,
една бъчва плуваше,
той се на бъчва качи.
Плувал е мало, не много,
три дни и три вечера,
че ми накрая излезе,
изморен Стойчо, изтощен.
Легнал, сладко позаспал,
сепна се Стойчо, събуди,
какво да види наокол -
диваци Стойчо вардили,
да вземат да го охранят,
та да си го изпекат,
изпекат, още изядат.
Оттам са Стойчо зимали,
в тъмни затвори затварят.
Отде се научи едно дивашко момиче,
тя му е хляб носила
и в него се влюбила.
Не може да му каже,
всичко тя му с ръки разправя,
че са двама избягали
долу в канарите,
девет години живяли,
четири рожби добили.
Стойчо на лов отива,
отде ми съгледа,
бре, един параход идеше.
Той с кърпичка смахова,
лодка накрая излиза,
та си Стойче прибира
и за България отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010