* * *

Песни за военнопленници

Като войници тръгнаха,
за тая турска граница,
Кънчо и той отива,
оставя млада невеста,
заръчва и се прощава:
- Добро ле, първо венчило,
ази на фронта отивам,
тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата
и мене да не забравяш.
Че тръгна Кънчо с дружина,
право у полка заминава,
войските всички тръгнаха
за тая турска граница,
топове гърмеж зачуха,
всички се бързо окопаха,
Кънчо с негови другари,
бърже ги напред поведе.
(...)
Като си Кънчо ходеше,
бейова младо ханъмче,
като си Кънчо гледало,
нали се у него влюбило,
то на баща си казало:
- Ех, гиди, буба бейолу,
аз се у Кънча влюбих
и искам него да взема,
ако вий не ме дадете,
ази ще се, буба, убия!
Чуди се бея и мисли,
какво да прави, да стори
и най-сетне той си намисли -
Кънча да си потурчи
и за Фатмето ожени.
Кънчо на Фатме продума:
- Ази из града ще ида.
Отива Кънчо на гарата,
у трена за България отива,
у шинел го завили,
дорде границата премине,
след туй на село отива
и у кръчмата улиза:
- Къде Кънчо кръчмар,
с него сметка аз имам,
борчове да си изплатя?
- Баща ми се на мен изгуби,
още у турската война...
- Иди, майка си повикай,
при мене тя да дойде.
Като майка му отишла,
та си Кънча познала,
познала и заплакала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010