* * *

Песни за военнопленници

Драгана писмо писала
до Солун града голяма
и до мъжа си Йордана:
"Йордане, либе Йордане,
стана ми девет години
от както са те пленили.
Мльогу си ние изпаднахме,
свършихме вече брашното,
хиляда лева килото,
илитове никак нямаме,
Тодорчо и той се помина...
Кажи ми, либе, разправи
дал да се, либе, оженя,
ил да те, либе, почакам?"
Йордан си писмо получи,
получи и го прочете,
веднага писмо повърна,
Драгана писмо получи,
получи и го прочете:
"Драгано, либе Драгано,
девет си годин чакала
и още една ще почакаш,
аз ще се от плен отърва
и ще се при теб завърна!
Комшии да те наглеждат,
у заем брашно ти вземай,
за Тодора грижа недей има,
като се при теб завърна,
ний друго ще си добием."
Драгана, булка хубава,
чакала и възчаквала
още ми една година,
Йордан никакъв го няма.
Йордан се болен разболял,
люта го треска затресе,
затресе, не го претресе.
Той на другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
у България като тръгнете,
през нашто село минете,
на мойта булка кажете -
нас тъй ний Господ отсъдил,
никакви дан се виждаме,
люта ме треска утресе,
не мога да си дойда...
Докат си дума издума,
той се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010