Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана
долу ми, долу в Гърция,
че стоя Йордан, робува
цели ми двадесет годни.
На Йордан много дотегна,
той на другари думаше:
- Ой ми ви вази, другари,
слушайте какво ще кажа.
Утре е, братя, Никулден,
празника на рибарите,
всичките лодки свободни,
да вземем лодка, да откраднем,
с нея да избягаме!
Решили и го сторили,
през нощта стават, отиват,
че са в лодка качуват
и за България потеглят.
Кога в Цариград пристигат,
български консул намират,
дава им пасул билети
и за България ги изпраща.
Йордан в тяхно село пристига,
в негова кръчма той влиза,
негово момче Петърчо
и то в кръчма слугува.
Йордан ракия поръчва,
на свойто момче Петърчо,
той му ракия подава,
татко си без да познава.
Тогаз го Йордан попитва:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичко, плениха
долу ми долу в Гърция,
при Куманово полето,
преди ми двайсет години...
- А къде е, момче, майка ти?
- Мама е, чичко, в къщи,
сватба си и ний имаме,
на най-малкото братченце,
родено кат татко замина,
него го, чичко, кръстихме
на татковото име Йорданчо.
Я ела, чичко, във къщи,
да видиш, чичко, сватбата
и на майка да разкажеш,
как сте с татко живели
и робство, чичко, карали.
Петърчо поведе баща си,
през двори като минават,
през двори хоро играят
млади моми, ергени.
С черна забрадка Йорданца
посреща гости, изпраща
и тя Йордана посрещна,
без да го Анка познае.
Йордан на Анка продума:
- Събери, Анке, децата,
за татко им да разправя.
Като децата събрала,
Йордан развързва раница,
от нея портрет изважда,
дето са всички снимати.
Анка портрета кат видя,
веднага Йордан познала,
викнала, та заплакала,
с две го ръце прегърнала.

 


Дряновец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010