* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви
на тази турска граница
през дванайстата година,
всички войници отиват.
И Кънчо, младо войниче,
войниче, младо кръчмарче,
от Карачаир, Пловдивско,
и той на война отива
с негови верни другари.
Кънчо на Добра продума:
- Добро ле, добра стопанке,
Добро ле, първо венчило,
аз ще на фронта отида,
тебе те тука оставям,
децата добре да гледаш
и мене да не забравяш.
Заплака Кънчо и тръгна
с негови верни другари.
Като Миничево стигнали,
топовен гърмеж зачули.
Кънчо другари продума:
- Другари, верни сговорни,
тук ще, другари, измрем
далеч от свойте домове,
от жени и мили дечица.
Докато Кънчо издума,
турците напред настъпват,
всичките са ги пленили,
пленили и ги избили,
само са Кънча оставили,
щото бил Кънчо хубавец.
В Анадола го изпращат,
на един бей го предали,
на бея да си слугува.
Че седя Кънчо, слугува
цели ми девет години.
Беят го много одобри,
че служи честно и вярно.
Нали си беят имаше
хубаво младо ханъмче -
де гюзел Фатма бейова.
Тя като Кънчо гледала,
че е бил толкоз хубавец,
тя се в Кънча влюбила
и на баща си казала:
- Хей гиди, буба бейо ле,
аз искам Кънча да взема,
не ме ли за Кънча ожениш,
аз ще се, буба, убия!
Беят се чуди и мае,
какво да стори, да прави...
Най-подир беят намисли
да вземе да го потурчи.
Мехмед му име кръстили
и го за Фатме оженили.
Двенки се рожби добили
Ахмед и Айше - двенките.
Където Кънчо ходеше
все пак си честно служеше
ала все си Кънчо мислеше
и си планове кроеше
за България да избяга,
за свойта мила родина,
при Добра, булка хубава
и при неговите дечица.
Най-после Кънчо намисли,
той си на Фатме продума:
- Хей, гюзел Фатме бейова,
аз искам в Одрин да идем,
там съм по-рано работил,
имам да вземам, да давам.
Я питай, Фатме, баща си,
ще ли ни пусне да идем
и ти със мене ще дойдеш.
Фатме баща си попита,
бея се много зарадва,
много им пари той даде
и злато, още и сребро,
и ги за Одрин изпрати.
Като във Одрин стигнали,
в хотел харно преспали.
Сутринта, като се съмнало,
Кънчо Фатме продума:
- Хей, гюзел Фатме бейова,
ти стой тука в хотела,
аз ще из града изляза,
сметките да си оправя.
Като из града излиза
право на гара отива,
български влак си заварва
и на българи продума:
- И аз съм, братя, българин!
Тука съм пленник останал
от дванадесетата година.
Сега си момент намерих
за България да си избягам.
Българи са го приели,
в багажа са го укрили,
в Пловдив те го стоварват.
Кънчо си в село отива,
в Карачаир, село Пловдивско,
на негова кръчма пристига
и какво Кънчо да види...
Негово момче Иванчо,
то си във кръчма шеташе.
Той на Иванча продума:
- Къде е, момче, татко ти,
със него сметки имаме,
сметките да си оправим.
Иванчо дума на Кънчо:
- Моят е татко останал
от дванадесетата година,
пленник във турско.
Кънчо му тогаз продума:
- Къде е, момче, майка ти,
със нея да ги оправим?
Иванчо викна майка си.
Като си Добра влезнала,
веднага го е познала
и "Добре дошъл!" продумала.
Кънчо си жално заплака
и си на Добра продума:
- Ще ли ме, Добре, приемеш,
като съм турчин прекръстен,
като съм в турско облечен?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010