* * *

Песни за военнопленници

Какъв е спомен станало
през шестнайста година.
Много пленници плениха,
както ми Стойчо Николов.
В Марсилия ги закарват,
на пристанище ги стоварват,
да стварят стоки, притварят.
Много му Стойчо дотежа,
един ден Стойчо решава
да се в параход поскрие.
Цял ден са стоки створвали,
никой си Стойчо не видя,
параход свири, потегля.
Нощта е тъмна, мъглява,
параход мина натъкна,
параход свири за помощ.
Рибари риба ловяха
и те си кораб дочуха,
с моторна лодка пристигат,
че си параход извеждат,
там де диваци живеят,
диваци, черни чаути.
Много се Стойчо измори,
че легна Стойчо, че заспа.
Диваци Стойчо видяха
и искат да го уловят,
да го уловят, да го изядат.
Едно момиче диваче,
то си при Стойчо отива,
от сън си Стойчо събужда,
с ръце му всичко разправя,
че искат да го уловят,
да го уловят, да го изядат.
И двамата са избягали
и до ден днешен няма ги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010