* * *

Песни за военнопленници

През дванайсета година,
кога се война обяви,
всички войници викнаха
и Кънчо младо кръчмарче,
и него си го викнаха,
и той на война да иде.
Кънчови двама другари
и двамата ги избиха,
Кънчо го далеч пратиха,
далече в Мала Азия,
зад тази турска граница,
там да си Кънчо робува,
робува Кънчо, слугува,
цели дванайсет години.
От там с писмо отвърнал
на негова млада невеста,
в писмото пише говори:
"Добро ле, добра невесто,
добре децата да гледаш
и често писма да пращаш,
да зная кога какво е!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010