* * *

Песни за военнопленници

Решил е Цоньо да бяга
от пленишкото сбирило,
от пленишкото сбирище.
Че го французи залавят
и го на Микра предават.
Тогаз са Цоньо съдили
девет години да лежи,
във кал и вода да лежи.
Лежал е Цоньо, търпял е
цели ми дор три месеца.
Разбрал е Цоньо - ще умре,
написа писмо до село,
до свойта булка Тодорка.
Тодорка писмо получи,
получи и го прочете,
писмото пише, говори:
"Тодорке, либе Тодорке,
за мене недей очаква,
ти да се, Тодорке, ожениш,
добре да гледаш детето,
детето, малък Иванчо,
да н'го Тодорке ругайте,
наука да го научиш,
на книга да го изучиш,
при първа майка, втор баща!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010