* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви
за тая турска граница,
всички войници ще идат,
млад Цоньо и той ще иде.
Като си Цоньо в войната замина,
французи са го пленили,
на място са го осъдили.
Лежал е Цоньо, лежал е,
лежал е десет години,
синьото небе - завивка,
черната земя - постелка.
Писмо си Цоньо написва:
"Тодорке, либе Тодорке,
писмо ти, Тодорке, написвам -
французи са ме хванали,
на място са ме осъдили.
Тодорке, либе Тодорке,
жени се, либе, годи се,
за мене не се надявай,
аз няма да се завърна.
Само едно ми е жалко -
за мойто дете Иванчо,
че й много мъничко.
Нека Иванчо да расне,
да расне и да порасне
при първа майка и втор баща..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010