Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Като се война, братя, обяви,
войната, европейската,
Йордан Минчев отива
и на жена си той дума:
- Пенке ле, първо венчило,
аз на война отивам,
скоро ще майка да станеш,
детето на мене да кръстиш,
че може да ме убият -
моето име да чуваш.
Замина Йордан, замина,
на Добро поле, на фронта,
заедно с други другари,
че го в плен хванали,
че ги в Солун пратили,
на остров Крит препратили.
Там са стояли, търпяли,
цели ми двайсет години,
а че се Йордан решава
и на другари думаше:
- Не ви ли, братя, омръзна,
да стоим и да робуваме?
Я хайде да избягаме.
Днес е свети Никола,
на моряците празника,
с лодка да избягаме.
Говорили и решили,
решили и избягали.
Турският пост ги съгледал,
а че се Йордан досети,
бяла си риза съблече
и на лопата завърза,
високо в небето размаха.
Турците огъня спрели,
лодката измъкнали
и хората в България пратили.
Йордан се в село завръща,
в кръчмата се отбива,
че си кръчмарче съгледа,
пита го и го разпитва
има ли баща, няма ли.
Кръчмарче му отговаря:
- Татко ми падна, загина,
на Добро поле на фронта.
Йордан момчето думаше:
- С него се познаваме,
във моите ръце издъхна.
Момчето жално заплака
и на Йордан думаше:
- Тази вечер у дома ще дойдеш,
за татко да ни разказваш.
Като из пътя вървели,
Йордан го пита разпитва.
Момчето му разказваше,
че когато му татко заминал,
едно се братче намерило,
утре му е сватбата.
Когато в къщи влезнали,
за пътник са го помислили.
Йордан раница развързва,
една им снимка показва.
Пенка си е снимка познала,
викнала и заплакала,
после си мъжа прегърнала.

 


Безмер, Тервелско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010