* * *

Песни за военнопленници

Йордан си пленник остана
през дванадесета година
в Комарево, в полето.
Остана, не се завърна
цели ми дваесет години.
На него му вече дотегна
и на другари си казва:
- Другари, верни сговорни,
днес е ден Никулден,
празник на рибарите,
всички рибари празнуват,
най'да си една лодка откраднем
и с нея да си избягаме!
Както решили, сторили,
вярна си клетва вземали -
до един да умрат,
но няма да се предадат
и са на път тръгнали.
Тъкмо са на в морето навлязли,
страшна е буря излязла,
два дена и две нощи
са се с живот борили,
бурята утихнала,
а те са пътя продължили
и са в неговия край стигнали,
и са пред къщата спрели.
Йордан се пред врата спира
е на порти почуква.
Кога излиза жена му,
той я попитва тук ли живее
Йордан пленника.
Жена му със сълзи в очите
госта посреща и му дума:
- Днес женя сина си,
елате и вий, на сватба бъдете!
Йордан сяда на маса,
но никой не го познава.
Тогаз си сълзи пророни
и си сина прегърна:
- Къде е, синко, баща ти?
- Моят баща е, чичо,
пленник от двайсе години,
хабер от него нямаме...
Йордан целува сина си
и през сълзи му дума:
- Аз съм, Йорданчо, баща ти!
Всичките вкупом ахнаха
и се от радост разплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010