* * *

Песни за военнопленници

Щом се войната обяви
през дванайста година,
всички войници тръгнаха.
И Кънчо, младо войниче,
от Къратаин, Пловдивско -
и той на война отива;
оставя млада невяста
със две дребни дечица,
оставя и се прощава:
- Добро льо, булка хубава,
тебе те тука оставям,
децата добре да гледаш,
честичко писма да пишеш
и мене недей забравя -
да зная, либе, да зная,
кога как си и що си!
Вечерта кат' се стъмнило,
Кънча си съкрет сложили
с още си двама другари.
Турци си съкрет пленили;
двамата са ги убили,
а Кънча са оставили.
И са Кънчо изпратили
далеч у Мала Азия,
на един бей да слугува,
слугува, още робува.
Бейово младо кадънче,
то се в Кънчо влюбило
и на баща си думало:
- Де гиди, баба, де гиди,
ако ми Кънчо не вземеш,
аз ще се, баба, убия!
Чуди се бея, мае се,
какво да стори, направи,
как да си Кънча зет вземе.
Най-после той е намислил -
по-скоро ходжи събира,
ах, че са Кънчо кръстили,
Мехмед му име турили.
Мина се много, не малко,
дор две са деца добили.
От всичко бил е доволен,
но нали е от Бога казано
за родно място да милей.
Чуди се Кънчо, мае се,
какво да стори, направи,
как да си Кънчо избяга.
Най-после той е намислил
и на Фатмето думаше:
- Де гиди, Фатме, де гиди,
моли се Фатме, на баба,
двама у Одрин да идем -
по-рано там съм работил,
че имам сметки да оправям.
Нали бе Кънчо доверен,
много са пари вземали.
Като са в Одрин стигнали,
на хотел тамо преспиват.
Сутринта кат' се й съмнало,
Кънчо на Фатме думаше:
- Почакай, мила, почакай,
ази из града ще изляза
сметките да си оправя.
Кат' се при тебе завърна,
тогава двама ще излезем...
Като си Кънчо излезе,
право на гарата отива
и си билет купува,
и за България заминава.
Като си у влака влязъл,
там си другари намерил
и на другари продумал:
- Хвърляйте куртки, шинели,
докат си границата минем,
после ще ви разказвам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010