* * *

Песни за военнопленници

Седнала й Ганка на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
хем седи Ганка, хем плаче.
Пътник отдолу идеше,
той си при Ганка отиде
и си на Ганка думаше:
- Ти защо плачеш, момиче?
- Как да не плача, пътниче?
Станало й девет години
откак е татко заминал
на тази война голяма,
войната европейската.
Нито си татко доходя,
нито ни писма изпраща.
Чака го мама, чака го,
чака го девет години,
вчера се мама ожени,
мене самичка остави
на бащино ми огнище,
без покривка и престилка!...
Пътник бистри си сълзи пророни
и тихо Ганка думаше:
- Какво ти е име, момиче?
Ганка на пътник думаше:
- На име съм Ганка Неделчева.
Пътник си Ганка прегърна,
прегърна, още целуна:
- Аз съм, Ганке ле, баща ти,
я хайде, татко, да идем,
на мама да се помолим,
дано се назад завърне!
Те се за ръце хванали,
Стоянови порти стигнали.
Отгде ги съзря млад Стоян,
той през прозорец замери,
право Неделчо умери
в лявата страна, в главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010