* * *

Песни за военнопленници

Долу ми, долу в Гърция,
постоял Йордан, робува
цели ми двайсет години.
На Йордан много дотегна,
той на другари думаше:
- Днеска е, братя, Никулден,
празник на рибарите.
Да вземем, лодка откраднем -
с нея ще да избягаме.
Решили и го сторили.
Вечерта стават, отиват,
една са лодка откраднали,
във нея всички седнали,
за България потеглили.
Цяла нощ пътували,
до Цариград стигнали.
Всички си по села отиват
и Йордан си в село отива,
в негова кръчма той влиза,
шише ракия поръчва
на негово момче Петърчо.
Петърчо ракия подава,
без да си татко познае.
Йордан момченце думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичо, убиха,
при Комарево в полето,
през осемнайсета година.
Йордан момченце думаше:
- Ний бяхме с него заедно,
заедно с него живяхме.
Йордан момченце думаше:
- Къде е, момче, майка ти?
- Мама е, чичо, у дома.
У дома сватба имаше,
на най-малкото братченце,
родено как тато заминал.
Я, хайде, чичо, у дома,
у дома да те заведа,
за тато да ни разкажеш -
как сте със него живели.
Като във къщи отиват -
сред двори хоро играят
младите моми и момци,
пък Анка, булка хубава,
със черна кърпа на глава,
изпраща гости, посреща.
Като го Анка видяла,
веднага го е познала,
викнала, та заплакала.
Че се наново събрали,
отново живот живели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010