* * *

Песни за военнопленници

През тези години големи,
тежки войни станали.
Стефан с другари тръгнал.
Като до фронта стигна
и си писмо написа,
и го до Минка проводи.
Като си писмо написа
и си на Минка заръча,
четирите деца да гледа,
при свекър и свекърва те остават,
и двама братя неженени.
Никой Стефан не видял,
ни жив Стефан, ни убит.
Били колкото се били,
Стефан назад не се върнал,
всички другари се върнали.
На деветата година
свекърва Минка наказва.
Дава й кола с волове,
на нива боклук да хвърля.
Като се вечер върнела,
всички в къщи вечеряли,
нейните деца ги няма.
Минка кат попитала:
"Къде ми са децата?",
Минкината свекърва и етърва,
двете една дума думали:
"Пусти ти останали децата!"
Ходила Минка, търсила,
в родови и комшии -
никой не ги е видял.
Като се назад върнала,
в сламата си децата намерила,
като прасенца в сламата заспали.
И ги Минка събудила,
четирите деца станали
и на майка си казали:
- Утре на нива няма да идеш!
Ти ще ни, майко, поведеш
из село, майко, да просим,
че не сме, майко, яли.
Свекър й на крака стоеше
и на Минка думаше:
- Утре на нива да идеш,
в торбата хляб да сложиш.
Като на нива Минка отишла,
копала Минка до пладне,
седнала хляб да яде,
яла Минка и плакала.
Като си надолу погледна,
отдолу пътник идеше.
Като до Минка стигнал,
пътника си Минка поздравил:
- Добър ден, невясто!
И тя му отговорила:
- Дал Бог добро, пътнико!
Минка му казала:
- И ти, като моя Стефан,
по пътя ходиш...
И той и казал:
- Нямаш ли малко хляб да ми дадеш,
че съм много гладен?
А тя му казала:
- Хляба ми е много малко,
но пак ще ти дам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010