* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана,
през осемнайста година,
долу ми, долу в Гърция.
Че стоя Йордан, робува,
цели ми двайсет години.
На Йордан му много дотегна,
Йордан другари продума:
- Другари, верни събрани,
днеска е, братя, Никулден,
на рибарите празника,
те днеска всички празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем лодка да откраднем,
за България да тръгнем!
Решили и го сторили.
През нощта лодка откраднали,
за България тръгнали.
Стигнали при турския консул
и той им разрешава
за България да тръгнат.
Когато в България стигнали,
всякой в свойто село отиде
и Йордан в село отива,
в село направо в кръчмата.
Йордан си ракия поръча,
Петър ракия подава,
без да познае баща си.
И тогава Йордан запитва:
- Къде е, момче, майка ти,
за баща ви да ви разкажа,
с него заедно ние бяхме.
Тогава поведе Петър баща си,
без да го познае.
Петър чичко думаше:
- Майка е, чичко, във къщи,
днеска си сватба имаме,
на най-малкото братче,
родено когато татко замина,
ний го кръстихме негово име Йорданчо.
Днес му е, чичко, сватбата.
Тогава поведе Петър баща си,
без да го познае.
Когато са в двора влезли,
на двора хоро играеше,
все млади моми и момци.
С черна забрадка Йорданца
и тя си гости посреща,
посреща, още изпраща.
И тя си Йордан посрещна,
без да го Анка познае.
Като се в къщи влезнали,
Йордан на Анка думаше:
- Прибери, Анке, децата,
за баща им да им разкажа!
Прибрала Анка децата,
тогава Йордан от раницата,
потрети извади,
дето са всички снимани.
Анка портрета като видя,
тогаз Йордана познала,
викнала и заплакала,
с две го ръце прегърнала,
отново живот живели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010