* * *

Песни за военнопленници

Какъв е помен станало
през осемнайсета година!
Много пленници плениха.
Иванчо, младо войниче,
и него, холан вземаха.
Иванчо Тодорке пишеше:
- Либе Тодорке, Тодорке,
стига ми праща, Тодорке,
тези ми писма и колети,
тези ми цветя и букети,
прати ми пари да си дойда!
Тодорка Иванчо пишеше:
- Либе Иванчо, Иванчо,
тежки години станаха,
крината жито сто лева,
не мога деца да изгледам.
Иванчо Тодорке пишеше:
- Ако е, либе, сто лева,
ти, либе, двеста да дадеш,
децата хубаво да гледаш,
за мене недей да мислиш!
Либе Тодорке, Тодорке,
заповед, либе, пристигна,
всички пленници да се освободят.
Всичко си, либе, продадох,
пари си, либе, направих.
Но втора заповед пристигна,
всички пленници да се завърнат.
Либе Тодорке, Тодорке,
децата хубаво да гледаш,
за мене не се надявай,
аз няма да се завърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010