* * *

Вградена невеста

На Тунджа града градили,
дення са града градили
нощес се крада сипеше.
Дюлгери се чудеха
какво да сторят, направят
да са сградата направи.
Павел дюлгери думаше
дюлгери, мои чираци
да сторим вяра и клетва
чиито булче подрани
рано ручоко донесе
в сградата ще го бутнеме
дано са сградата застави.
Всички мари казали
всички на булките си
павел дюлгерин не каза.
Павлюва млада булчица
тя си рано подрани
та си хлябо опекла
и манджата сготвила
и на другите повика
хайде мари да вървим
да си ручако занесем.
А пък тия и казали
булко ле, Павлювице ле
иди си мари самичка
ний не сме още сготвили
и не сме хлябо опекли.
Павлова млада булчица
тя си самичка трагнала
от горе иде и пее.
Като я видя Павлето
два реда сълзи пророни
тя си на Павлю думаше
Павле ле. млади дюлгерче
защо не градиш и не пееш
ами градиш и плачеш.
Ми как да градя и пея
пръстена ми падна в сградата
да не мога да изкарам.
Павлюва млада булчица
и тя се мари навела
и Павел я блъсна в сградата
да я в сграда удави
да я в сграда застави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011